90% от българите със зрително-слухови увреждания са без препитание

Величка Драганова е първият сляпо-глух юрист в Българя. Преди 8 години завършила "Право", след като се сблъскала с многократни откази от работодатели. Сега целта ѝ е да помага на своите събратя по съдба. В открития от нея обучителен център е помогнала до момента на над 300 души да се реализират.

"Да бъдат офис секретари, сляпо-глухите могат да бъдат преподавател в училища, във висши учебни заведения. В рехабилитационни центрове също е от огромно значение. Могат да работят като жестови преводачи също", заяви Величка Драганова, председател на Националната асоциация на сляпо-глухите в България.

Сред обучаващите се в центъра екип на NOVA среща и Маринка Илиева от Габрово. Преди 25-години е загубила зрението си и част от слуха. Казва, че трудно се намира работа. 

"Не искат нито частни фирми, нито държавни, да приемат хората като нас. Много рядко някъде набират такива хора. Обещават. Търсила съм работа. Обещават. Ще ви се обадим и до там. "Социални дейности" в университета в Габрово съм завършила", разказва Маринка Илиева.

Хотели в Слънчев бряг вече назначават на работа служители с увреден слух.

"Тези, които имат професионална квалификация, директно започват да работят нормално в екипа и затрудненията им идват главно от комуникацията. Но след като го преодолеят това нещо, имаме хора, които са минали няколко стъпки напред. Примерно - от помощник-готвач стават готвачи, стават отговорници на определени отдели в кухнята, на шоу-кукинг”,твърди Божидар Брънгов, продуктов мениджър.

За преводача на жестов език Силвана Павлова осигуряването на работа на хората със слухов дефицит се е превърнала в кауза. Повече от седем години вече аз лично работя с няколко хотелски вериги на нашето Черноморие и това, което е изкушаващо там е, че в крайна сметка те могат да съчетават и морето със своята работа.

"В България и към настоящия момент още няма програма и дори към социалното министерство, по която сляпо-глухите да започнат работа", твърди Величка Драганова.

Ето защо настояват за законодателни промени, така че бизнесът да получи финансови стимули и облекчения от държавата при назначаването на работа на хора с дефицити.