Белгийското външно министерство потвърди, че е издало пет еднодневни визи на представители на талибаните за участие в среща в Брюксел. Според информация на британския вестник The Guardian разговорите са насрочени за вторник.
Разговори за депортиране на афганистанци
Срещата идва само седмици след като Европейска комисия потвърди, че от януари води преговори с талибаните за увеличаване на депортациите на афганистански мигранти от Европа.
През май говорител на Комисията заяви, че разговорите са били координирани със Швеция, след като 20 държави членки са поискали конкретни механизми за връщане на афганистанци без право на пребиваване или на лица, определени като заплаха за сигурността.
„Абсолютен позор“
Испанският социалистически евродепутат Хуан Фернандо Лопес Агилар остро осъди инициативата. „Потресен съм. Това е абсолютен позор и сериозен удар по доверието и авторитета на Европейския съюз, защото демонстрира двоен стандарт“, заяви той.
По думите му ЕС позволява на крайнодесните партии и тяхната антимигрантска реторика да определят дневния ред.
„Миграцията не е заплаха и дори не е криза. Тя е постоянна част от човешката история“, подчерта евродепутатът.
Обвинения в престъпления срещу човечеството
Двама висши лидери на талибаните са обект на заповеди за арест от Международен наказателен съд по обвинения в престъпления срещу човечеството заради преследването на жени и момичета.
Междувременно ЕС е наложил санкции на редица представители на режима.
Опасения за човешките права
След завръщането на талибаните на власт през 2021 г. стотици хиляди афганистанци потърсиха убежище в Европа.
Правозащитници предупреждават, че депортирането им обратно в Афганистан може да ги изложи на сериозни рискове.
Според International Rescue Committee около 40% от населението на Афганистан страда от недостиг на храна.
Лиза Оуен, директор на организацията за Афганистан, заяви: „Да се връщат хора в страна, където почти половината население не може да се изхранва, не е миграционна политика. Това е решение, което може да струва човешки животи“.
В открито писмо 83 афганистански и международни правозащитни организации също предупредиха, че Афганистан остава едно от най-опасните места в света за жените.
„Не признаване, а нормализиране“
Официално ЕС твърди, че срещата не означава признаване на талибанското правителство.
Според Шагофа Гафори от брюкселския Centre for European Policy Studies обаче проблемът е друг. „Брюксел не предлага официално признаване. Той предлага нещо по-коварно – нормализиране“, пише тя.
По думите ѝ нормализирането се случва постепенно – чрез визи, срещи и постепенното заменяне на принципите с прагматични сделки.
Доклади за арести и изтезания
Доклад на Организация на обединените нации от миналата година установява, че много афганистанци, върнати в страната от съседни държави, са били подложени на произволни арести, задържане, изтезания и лошо отношение от страна на властите.
Критиците предупреждават, че това поставя под въпрос съвместимостта на депортациите с международното право, което забранява връщането на хора в държави, където те могат да бъдат преследвани или измъчвани.
Риск от по-широки депортации
Решад Джалали от European Council on Refugees and Exiles предупреди, че първоначалният фокус върху депортирането на осъдени престъпници може постепенно да се разшири.
„Истинската опасност е, че ако депортациите между ЕС и талибанските власти бъдат нормализирани, това може да отвори път за масово връщане и на афганистанци без криминални присъди“, каза той.
Опасност от укрепване на талибаните
Германският евродепутат от Зелените Хана Нойман предупреди, че подобна политика може да има обратен ефект.
Според нея млади афганистански мъже, върнати в бедност и безизходица, често ще бъдат принудени да разчитат на единствените структури, които все още предлагат подслон и подкрепа – мрежите на талибаните и религиозните училища.
„Така авторитарните режими запазват властта си – не само чрез насилие, но и чрез зависимост, социален контрол и принудителна лоялност“, заяви Нойман.
По думите ѝ депортирането на хора в отчаяние не отслабва талибаните, а рискува да укрепи именно структурите, които поддържат режима на власт.
