Заради страх от „унгарски сценарий“: Лидерите на ЕС спъват разширяването на блока

Разширяването на ЕС – процес, който е сред водещите приоритети на председателя на Европейската комисия – е било планирано като тема на предстояща среща на върха в Никозия, Кипър, по-късно този месец. Но според високопоставен европейски служител, участващ в подготовката, темата най-вероятно няма да бъде включена, което показва липса на консенсус сред лидерите.

„Разширяването трябва да остане строга и основана на заслуги процедура, за да се гарантират неговият успех и достоверност“, акцентира френският министър по европейските въпроси Бенжамен Хадад пред изданието.

Най-голямото притеснение сред правителствата е страхът от вътрешнополитически негативни реакции срещу всеки лидер, който постави въпроса за ново разширяване на ЕС в националния дебат. В редица столици се опасяват от повторение на дебата за т.нар. „полски водопроводчик“, който доминираше обществените дискусии преди присъединяването на Полша през 2004 г., когато част от политиците предупреждаваха, че евтината работна ръка от Източна Европа ще заеме добре платените работни места в Западна Европа.

„Същите полупопулистки, полуксенофобски аргументи, които чухме за поляците, вероятно ще се появят и при украинците и останалите кандидати“, коментира дипломат от средно голяма държава членка. „Кои са тези хора? Какво ще правят в нашия клуб? Дали няма да дойдат да ни вземат работните места?“

Особено силна е съпротивата във Франция, където по закон би трябвало да се проведе референдум за приемането на нови членове. Подобно гласуване за Украйна би могло да засили позициите на крайнодесния лидер на „Национален сбор“ Жордан Бардела, който според социологическите проучвания има шанс да спечели първия тур на президентските избори през 2027 г. срещу центристкия си опонент Едуар Филип.

Франция обаче не е сама. Според дипломати Германия, Нидерландия и Италия също настояват строгият – „основан на заслуги“ – процес на присъединяване да бъде спазван без изключения, включително по геополитически причини, дори когато разбират натиска върху Украйна и Молдова да ускорят членството си.

„Разбира се, не искаме да отслабим украинския президент Володимир Зеленски, но огромното мнозинство от държавите членки в момента нямат желание за този дебат“, коментира високопоставен дипломат от голяма европейска държава.

Победата на Петер Мадяр на изборите в Унгария в неделя, с която приключи 16-годишното управление на Виктор Орбан, съживи надеждите, че Будапеща може да смекчи дългогодишната си съпротива срещу членството на Украйна. Въпреки това Мадяр изглежда възнамерява да запази досегашната линия, заявявайки на пресконференция, че не подкрепя „ускорено“ присъединяване на Киев.

Друг често посочван проблем е опитът на ЕС с Унгария като труден и често блокиращ решенията партньор. Държавата, присъединила се през 2004 г. като част от група от 10 страни, основно от бившия източен блок, е обект на множество критики за ограничаване на демократичните стандарти при управлението на Орбан, както и за близките му връзки с Русия и блокирането на европейската подкрепа за Украйна.

Присъединяването на нови членове повдига и въпроса за възможни „троянски коне“ в съюза, които биха могли да използват правото си на вето, поради което Европейската комисия настоява процесът на разширяване да бъде „защитен от унгарски сценарий“, включително чрез ограничаване на правото на вето на новите членове за определен период след присъединяването им.

На този фон Урсула фон дер Лайен заяви в понеделник след изборната загуба на Орбан, че подкрепя идеята за премахване на принципа на единодушие в ЕС, който позволява на отделни държави да блокират ключови решения, включително процеса на разширяване.

Въпреки това дори Черна гора, която е една от най-напредналите страни кандидатки и е изпълнила почти всички изисквания, среща трудности при следващата стъпка – започване на изготвяне на договора за присъединяване. Трима черногорски представители изразяват разочарование от липсата на напредък, като посочват Франция като една от основните пречки. Френски представители от своя страна твърдят, че Париж не е единственият с резерви и настояват за по-широк дебат относно разширяването.

Застоят е проблем и за Украйна, която разглежда членството в ЕС като ключова гаранция за сигурност срещу бъдеща руска агресия. Възможно мирно споразумение с Москва би могло да включва перспектива за членство още през 2027 г. като стимул за украинското общество.

Въпреки това държавите членки се противопоставят на ускореното присъединяване, а посланиците на ЕС вече са отхвърлили радикални предложения за съкращаване на сроковете по време на разговори в началото на март.

Поддръжници на Украйна като Швеция и Дания настояват преговорите за членство да приключат до края на следващата година. Но началото на изготвяне на самия договор за присъединяване изисква съгласието на големите държави в ЕС – а това към момента изглежда трудно постижимо.