AI на работното място: Помощник или напротив?

За Кен проблемът започнал, след като изпълнителният директор на компанията уволнил част от екипа и задължил останалите служители да използват AI чатботове с аргумента, че това ще повиши продуктивността. В началото изготвянето на първите чернови ставало по-бързо, но скоро Кен и колегите му започнали да прекарват повече време в поправяне на грешки, пренаписване и изчистване на противоречия между различни AI генерирани текстове, отколкото биха отделяли, ако изобщо не използвали изкуствен интелект.

„Качеството спадна значително, времето за изработка на съдържание се увеличи значително и най-важното – моралът в екипа се влоши“, разказва копирайтърът, който говори под псевдоним от страх да не загуби работата си. „Всичко стана много по-зле, след като въведоха AI.“ По думите му ръководството започнало да прехвърля вината върху служителите, когато те посочвали, че продуктивността всъщност пада.

Случаят на Кен отразява нарастващото разделение между служители и ръководители по отношение на изкуствения интелект. Скорошно проучване сред 5000 офис служители в САЩ показва, че 40% от неръководните кадри смятат, че AI не им спестява никакво време, докато 92% от висшите мениджъри са убедени, че той ги прави по-продуктивни.

Причините за този „поток от workslop“ са по-сложни от просто мързел или заобикаляне на работа. Основният проблем според експерти се корени в начина, по който компаниите внедряват AI. Много от тях са инвестирали милиарди в генеративен изкуствен интелект. Някои от тях – като Block, Amazon, Dow, UPS, Pinterest и Target – същевременно са съкратили служители, оправдавайки това с очакваната продуктивност от AI. Останалите работници са под натиск да използват новите инструменти, често без достатъчно обучение или ясни инструкции. Така се получава разрив между ентусиазираните ръководители и служителите, които всъщност усещат, че работата им се усложнява.

„Хората са принуждавани да използват AI, често без насоки или подкрепа“, казва Джеф Ханкок от Станфордския университет, един от авторите на изследването, въвело термина „workslop“. Според него, макар изкуственият интелект да има потенциал да повиши ефективността, в много случаи той постига обратния ефект.

Проучването, което все още не е рецензирано, обхваща 1150 офис служители в САЩ. Резултатите показват, че 40% от тях са се сблъсквали с „workslop“ в рамките на месец и са губили средно по 3,4 часа месечно, опитвайки се да поправят грешки на някой модел. Това се равнява на около 8,1 милиона долара загубена продуктивност за организация с 10 000 служители.

Дизайнерът на свободна практика Кели Кешин споделя пред The Guardian, че често се сблъсква с подобни ситуации. По думите ѝ служителите просто копират и поставят отговори от чатботове директно в имейли или чатове. Когато възникне объркване, често обясняват: „Не съм сигурен какво имаше предвид AI.“ Така реално решенията се прехвърлят върху алгоритъма. Въпреки че това е разочароващо, тя разбира защо се случва – заради натиска за продуктивност и несигурността на пазара на труда.

Подобни проблеми се наблюдават и в здравния сектор. Според изследователя Филип Барисън от Университета на Мичиган медицински персонал е бил насърчаван да използва AI за отговори на пациентски въпроси, но вместо да спести време, това е довело до допълнителна работа по редактиране, притеснения за грешки и рискове за сигурността на данните. В много случаи, когато първоначалният интерес към технологията отмине, служителите просто спират да я използват.

Една от причините компаниите да настояват за внедряване на генеративен AI е стремежът към намаляване на разходите за труд. Но според редица анализи инвестициите все още не носят очакваната възвръщаемост. Данни, цитирани в изследвания на MIT, показват, че 95% от компаниите не реализират печалба от AI внедряването. Други доклади на SAP и Deloitte сочат по-добри резултати, но все пак далеч от обещанията, с които дойде тази технология. Очакванията са реална възвръщаемост да се появи след 2 до 4 години.

Според експерти основният проблем е, че генеративният AI често се представя като универсален инструмент, който може да прави всичко, но на практика това не е така. Именно тази неяснота в приложението му създава условия за „workslop“.

Изкуственият интелект вече се превръща и в тема на трудовите преговори в синдикалния сектор, като работниците настояват за по-ясни правила, контрол и участие в начина, по който технологията се използва.

Някои изследователи предупреждават, че корпоративните твърдения за повишена продуктивност чрез AI често прикриват по-дълбоки промени в трудовите отношения, включително намаляване на автономията на служителите и пренареждане на работните процеси, вместо реално подобрение на ефективността.