Адските мъчения, на които са подлагани руските и украински военнопленници

"Забраната на мъченията и малтретирането е абсолютна, дори - всъщност най-вече - по време на въоръжени конфликти", заяви ръководителката на Мисията за наблюдение на правата на човека в Украйна Матилда Богнер на видеоконференция от Киев.

Тя припомни, че и двете държави са страни по Третата Женевска конвенция, поставяща изисквания във връзка с третирането на военнопленниците. 

През последните месеци мисията е разпитала 159 военнопленници (139 мъже и 20 жени), държани от Русия и съюзените с нея въоръжени формирования, и 175 военнопленници (всички те - мъже), държани от Украйна.

Мисията е получила безпрепятствен достъп до местата, където са интернирани военнопленниците на украинските власти, но въпреки своите искания ООН все още няма поверителен достъп до военнопленниците, държани от Русия и съюзените с нея въоръжени формирования.

Представителите на ООН обаче са успели да разговарят с украински военнопленници, освободени от Русия.

Колкото до военнопленниците на руските сили, "огромното мнозинство разпитани от нас лица ни казаха, че са били изтезавани и малтретирани, докато са били държани в плен", всекидневно, посочи Богнер.

Някои от пленниците са били бити след задържането им, после извозвани до местата, където са били държани, "често пъти с препълнени камиони и автобуси", без да имат достъп до вода и тоалетни в течение на повече от ден.

"Ръцете им са били вързани, а очите залепвани със скоч лента, толкова стегната, че е оставяла рани по китките и лицата им", разказа Богнер.

В някои от местата за задържане военнопленниците са били подлагани на "процедури по приемането им", по време на които са търпели продължителни побои, били са заплашвани, нападани от кучета или събличани, сочат свидетелства, събрани от ООН.

ООН е изслушала и "заслужаващи доверие твърдения" за безразборни екзекуции на руски военнопленници, заловени от украинските сили, за редица случаи на мъчения и малтретиране.

"Документирали сме случаи на изтезания и малтретиране, главно по време на залавянето им или по време на първия разпит, или на превозването до транзитни лагери и места за интерниране", обясни Матилда Богнер.