Адв. д-р Мария Петрова срещу Майчин дом – Дело на годината

Наградите на Балканската медийна асоциация, с подкрепата на Международния адвокатски съюз, Адвокатските колегии в страната, Камарата на нотариусите, Българска съдийска асоциация и Асоциацията на синдиците в България се връчват се връчват от 2013 година насам за дело, което освен обществен отзвук, е допринесло за развитие на правото и запазване на обществения интерес, съобщи lexmedicanews.com

Сред номинираните в категорията бяха делото „Йоан Матев“ – адв. Станислава Каракужева; „Делото за захарта“ – адв. Татяна Дончева, адв. Ивета Анадолска, адв. Илко Димитров; Делото „Майка на дете с Даун, Майчин дом“ – адв. Мария Петрова; делото „Теди Джорджо срещу полицията“ – адв. Бранимир Балчев, адв. Анелия Иванова; делото „Авторските права на Чудомир“ – адв. Атанас Костов.

Делото Н.Б. срещу Национална генетична лаборатория – Майчин дом

Делото започва през 2015 г. когато ищцата твърди е лишена от правото си на информиран избор и вследствие на неправилно взето и интерпретирано генетично изследване е била принудена да роди дете с тежки малформации и синдром на Даун.

И пред трите съдебни инстанции ищцата е представлявана от адв. д-р Мария Петрова, специалист по медицинско, здравно и фармацевтично право. 

Ищцата получава справедливост едва на трета инстанция пред ВКС, тъй като СГС и САС в крайните си съдебни актове приемат, че ищцата е следвало да положи по-висока степен на дължима грижа, усъмнявайки се в различния пол на плода, за който е информирана от наблюдаващия лекар (чрез ултразвуково изследване) и  резултатите от генетичното изследване.

Делото е допуснато до касационно обжалване с поставен въпрос: „Когато по делото се установи, че поведението на лицето се намира във фактическа каузалност с причинените вреди, следва ли съдът да прецени това поведение с оглед дължимата на пострадалия /кредитора/ грижа, за да го оцени като годен да изключи отговорността на делинквента /неизправния длъжник фактор?“.

Съдебните решения на СГС и САС са демонстрирали очевидна необоснованост, тъй като съдът е стигнал до изводи, които противоречат на медицинската наука, а именно, че образното изследване- ултразвук е с по-висока диагностична стойност от генетичното изследване и че грижата на добрата „бременна“ или добрия лекар, проследяващ бременността, налага същите да се усъмнят в резултата от ДНК анализа и да предприемат допълнителни действия по уточняване на разминаването.

ВКС е оборил тези изводи, като е решил, че ищцата е извършила всичко изискващо се от нея- редовно е ходела на прегледи, за да проследява бременността и е направила всички изследвания и консултации, към които е била насочена от проследяващия бременността ѝ лекар. След като няма действие или бездействие на ищцата, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, то няма основание да се приеме, нито че тя е съпричинила вредоностия резултат, нито че с бездействието си е прекъснала причинната връзка между неправомерните действия и бездействия на служители на ответника и на проследяващия бременността ѝ лекар. Медицинските лица, а не пациентът, са тези, които трябва да предизвикват правенето. назначаването на допълнителни и изясняващи изследвания.