Аферата БОТАШ е като бърз кредит, взет на пияна глава. Последиците – скъп президент и махмурлук

Не по-розово щеше да е положението на президента на племето Румен Радев, който е вдъхновителят и моторът на аферата с газовия договор. Защото, както казва турския министърът на енергетиката и природните ресурси Фатих Дьонмез: „Този акт стана възможен след разговорите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и българският президент Румен Радев в Истанбул“. Виждате ли? И ако беше време оно, БГ-неандерталците щяха да издирват из сокаците големия бял вожд, за да му отправят един единствен въпрос: Ти защо не направи референдум за фермана с племето от Анадола?! След всяко питане щеше да играе прабабата на днешната бухалка…

За какво иде реч. Няма никакво съмнение, че договорът с БОТАШ е ненужен и вреден. Той

прилича на бърз кредит, взет на пияна глава,

с огромна лихва за жилище, което не е построено. Хем връщаш кредита, хем няма къде да живееш. Радев и компания ни поставиха в положение на тежък национален махмурлук. Ще връщат всички – от пеленаче до столетник. Още по-гадно е, че договорката е чиста далавера за Турция, а за нас - курт-капан. Неубедителните обяснения на Радев и компания, както и наглото видео с неговия служебен енергиен министър Росен Христов се забавлява в кабрио в компанията на две знойни дами, само засилват убеждението, че сме прецакани зверски.

Това прави темата за правосъдната система и затворите наложителна.

Преди това някои факти.

Румен Радев може и да е имал добри намерения, като е вярвал, че с въпросния договор прави нещо добро. Само че се е доверил на хора, които или са некадърни или недобронамерени. Или зависими. Той също.

Втората грешка е убедеността, че си равен на Цезар, Цицерон, Конфуций, Левски, Сталин и Путин, дори малко отгоре. 

Затова е измислено огледалото. Самооценката. Оценката на другите.

Във времето, когато е подписан договорът, е било известно, че интерконекторът с Гърция вече е в експлоатация - от януари 2022 г. Той решава почти изцяло нуждите ни от газ. В експлоатация вече е и терминалът в Александруполис от който българската страна притежава 20%. От интерконектора са неши 50 на сто. Това означава 2-3 пъти по-евтин газ за България от този чрез БОТАШ.

Освен това пазарът по това време вече е бил спокоен, цените на газа нормални, а България е имала осигурени предостатъчно количества. Ползваме малко под 4 млрд куб/м, а от Гърция можем да получаваме 3 – 3,5 млрд куб./м.

Така стигаме до важното нещо, известно като правов ред.

Съдебната система и затворите са изобретени, за да заменят практиката на отмъщение и кръвни вражди с контролиран подход към правосъдието. Първоначално обществата са разчитали на обичайното право, при което жертвите на измами или насилие са търсели отмъщение. Това често е водело до ново насилие. За да се справи с това, човекът е създал формални системи, при които правоприлагащите органи са разследвали престъпления, а съдилищата са определяли вината. Затворите пък са изпълнявали наказанията.

Целите на лишаването от свобода са:

Възпиране: Да обезкуражат други да извършват престъпления чрез страх от лишаване от свобода.

Наказание: Да наложат последствия на извършилите престъпления.

Превъзпитание: Да променят мисленето на нарушителите, за да могат да се върнат в обществото като съвестни граждани.

Недееспособност: Да защитят обществото от съжителство с хора, склонни към нарушаване на правовия ред.

Съвременните системи на правосъдие се стремят да балансират необходимостта от наказание с цел обществото да не бъде застрашавано от хора, които спъват неговото развитие. Над всичко това са основните принципи на справедливост и справедливият процес.

Защо, дявол да го вземе, в България хора с властови позиции се правят, че това не се отнася за тях?  

Последствията за обществото са тъжни: то ще плати надутата сметка, консумирана от други.

Има обаче последици и за Румен Радев. Досега е изчислявал само ползите – сигурно много щедри, - но идва ред на неприятните. Първо: все по-малко хора вече ще му вярват. Второ: Хората си казват: Уж много го е грижа за нас, а ни прецака да плащаме 7 милиарда. Трето: Политическите му амбиции заприличват на клюмнало мушкато – ясно от какво.

Може ли да спаси достойнството си? Трудно, но може да опита.

Като се извини.

Като посочи виновните.

Да съдейства за събиране на доказателства за съдебен процес.

Да подаде оставка.

Само че няма да направи нито едно от тези неща.

Затова е крайно време да си опичаме акъла ние.

Огнян Стефанов