”Афис”: Балотаж между кандидата на ГЕРБ и Румен Радев

Данните са от национално представително проучване, осъществено от Агенция „АФИС" в периода 16-20 септември 2016 г. Анкетирани са 1200 пълнолетни жители на столицата, областните центрове, другите градове и селата. Проучването е извършено със собствени средства на агенцията.

Какво показва динамиката на електоралните нагласи? Ако в близко време се стигне до парламентарни избори, една четвърт или 25% от избирателите биха гласували за ГЕРБ, 15% - за БСП, 6% за ДПС, по 3% за Реформаторския блок и сбора от партиите в Патриотичния фронт, 2% за АБВ, по 1% за Движение 21 и Атака. Иначе казано, съществени размествания при първите три партии, които биха могли евентуално да предложат нов курс на управление, не се наблюдава. Политическата ерозия обаче при РБ, Патриотите и АБВ отново биха завъртели рулетката на малките формации..
Това е моментна картина, която не отчита резонанса от предстоящите президентски избори през м.ноември. На този фон и при условие, че изследването е приключено преди номинацията на кандидата на ГЕРБ и регистрацията на Пламен Орешарски като кандидат е напълно обясним сравнително високият дял на колебаещи се и негласуващи избиратели - над 60%. Въпреки, че гласуването вече е задължително. Прочие, това, че гласуването е задължително за момента е известно на 18%.
Картината предстои да се проясни в началото на октомври, когато всички въпросителни около легитимните кандидати ще отпаднат. Вече е ясна обаче основната интрига: очертаващият се и неизбежен балотаж ще бъде между кандидата на ГЕРБ, който и да е той, и подкрепения от БСП Румен Радев.

Оценката за дейността на президента Росен Плевнелиев в навечерието на новите избори потвърждава обосноваността на решението му да не се кандидатира повторно. Мнозинството от гражданите смятат, че той не успя да посочи общи цели, които обединяват различните интереси в обществото, не показа лидерски качества, не допринесе за силата на българската армия, не познаваше и разбираше живота на обикновените хора, не очерта ясни перспективи за бъдещето на страната, не вдъхна самочувствие за това, че сме граждани на България. Между 49% и 56% преценяват, че той „никак" не е допринесъл за тези цели. Най-умерените оценки са главно за сметка на липсата на мнение: 39% нямат мнение за това, дали е зависел от бизнес-лобита, а 39% категорично отхвърлят подобна независимост; 30% нямат впечатления, дали е работил за мирно решение на военните конфликти в близки райони, а 39% смятат, че никак не е работил за тази цел и т.н.

На въпроса, кой е най-важният проблем лично за вас? - хората преди всичко поставят безработицата - 19%, бедността - 16%, пенсиите - 10%. Тези проблеми продължават на доминират в живота на мнозинството. Като цяло, в края на лятото, настроението е малко по-позитивно от обичайното, поради сезонната заетост. Например, през май посочилите безработицата като проблем номер едно са били с 3% повече.
Два проблема продължават да бележат възходяща тенденция от месец на месец: медицинската помощ - 13% и неясните перспективи в живота - 12%. Корупцията - 6% и битовата престъпност - 3%, също са постоянни дразнители, но остават в сянката на социално-икономическите тревоги.
На този постоянен негативен фон е трудно да се очаква особено доверие към водещите обществени и властови институции. 18% имат доверие на върховния законодателен орган, а 82% нямат. На президента се доверяват 23%, на полицията 34%, на армията 38% и т.н. Граждански институции като партиите, синдикатите, религиозните изповедания се ползват с доверието на между 16% и 43% от хората. Съдебната система е на дъното със само 12% подкрепа. Дори доверието към Европейския съюз вече премина в отрицателната част от скалата - 44% му се доверяват, а 56% са на обратното мнение.
Особено бърз спад на доверието бележи армията (38% доверие или с 11% по-ниско, в сравнение с м.май), полицията (34% или -7%), местната власт (40% или -8%), президентът (23% или -6%). В първите два случая промяната е свързана с нарастващото безпокойство за националната сигурност.
Трябва да се отбележи, че България не е голямо изключение в тенденцията за делегитамация на институциите. Подобно понижение на доверието в основни институции се наблюдава в повечето от европейски страни. То се обяснява с глобализацията, която все повече ограничава лостовете за самоуправление и национален суверинитет на обществата.
Средната оценка на работата на правителството по шестобалната система (от 2 до 6) е 3.69. Практически почти същата оценка бе измерена и през м.май т.г. (3.83), но доверието в изпълнителната власт продължава да ерозира необратимо, макар и бавно. Средната оценка за дейността на президента Плевнелиев към края на мандата му е 3.03.
Работата по отделни направления на изпълнителната власт е измерена чрез индекс на разликата между добра и лоша оценка. В 11 направления индексът заема отрицателна стойност, а в едно - усвояването на европейските фондове - положителна (+19). Най-ниски са оценките за реформите в здравеопаззването (-61%), изплащането и увеличаването на пенсиите (-60%), защитата на правата на наемните работници (-49%), борбата с корупцията и организираната престъпност (-44%), подобряване на образованието (-40%), създаването на работни места (-38%), защитата на националния бизнес (-34%) и т.н.
Нараства общественото безпокойство и по повод на заплахите за националната сигурност, свързани с кризата с бежанците, което поддържа допълнително необратимия процес на на топене на доверието в кабинета.