Реклама / Ads

6| 2621 |25.02.2021 НОВИНИ

”Афис”: Над 50% от пълнолетните българи все още умуват за ваксината

.
52% от пълнолетното население са настроени да откажат ваксинация или са склонни да изчакват. Това показват данни от последното проучване на ”Афис”.

39% от анкетираните засега имат готовност да се ваксинират срещу Ковид-19, като към тях се добавят и 5%, които ще решат според фирмата, на която е ваксината.

От гледна точка на организацията на процеса е съществено да се отбележи, че в масовия случай това не са твърди намерения, а конкретни комбинации от мотиви, включващи желание за допълнителна информация, индивидуални причини да се бърза или обратно - да се отлага, както и недостиг на информация или неправилна такава. Реалното намерение на над 70% от населението може много бързо да смени посока в зависимост от указанията и действията на здравната система.

Само 12 % не смятат, че тази защита не им е нужна, защото въпросната болест не ги застрашава тях лично. А на обратния полюс се намират други 12%, които желаят да се ваксинират без условия и уговорки.

Извън тези с фиксирано мнение, значителна част биха се ваксинирали, за да започнат работа и/или заради пътуване (16%). За други 12% условието е ваксинацията наистина да е напълно безплатна.

Най-честата причина за нежелание не е изграденото "антиваксърско" убеждение, а чисто практична предпазливост. 32% посочват, че изчакват, за да видят страничните ефекти от приложението на ваксините върху други хора. Взаимното подражание в недоверието може да премине във верижна реакция сред маса от 2.2 милиона души, която ще постави на изпитание пунктовете за ваксинация и постъпленията на бройки дози от чужбина, посочват от "Афис".

Пример за сложна мотивация са и 8-те процента, които не желаят да се предпазят, защото смятат, че вече са преболедували Ковид-19.

Ако в началото на извънредния период близо две трети от хората очакваха той да продължи само до няколко месеца, година по-късно този хоризонт е изместен далеч напред. На приключване на кризата до няколко месеца вече се надяват едва 22%. Почти половината хора очакват животът в страната да се върне към нормалното чак някъде през следващата 2022 година.

По-конкретен фактор са пораженията върху портфейла на домакинствата, които са безспорни. В отговор на въпроса "Вие или друг член на Вашето домакинство изпитвате ли някои от изброените последици на пандемията?"

22% съобщават, че са претърпели загуба на работа; 61% от безработните са изгубили работа именно по време на пандемията; 24% - че са изпитали забавяне на изплащането на заплати; на 24% им е съкратено работното време.

37% посочват поне една от тези последици. На 12% от домакинствата им се струпват едновременно и трите вида последици, а на 11% - два вида.

Понесените материални трудности са сравними по мащаб с разгара на икономическата депресия през 2010 г., съдейки по аналогични данни. Тогава, средногодишно, 25% бяха изпитали загуба на работа, 9% - съкращаване на работно време и 19% - забавяне на заплати.

Както е наблюдавано и при предишни кризи, трудностите се стоварват най-тежко върху и без това най-уязвимите. При хората с доход на член от домакинството до 200 лв., трите посочените по-горе вида неблагополучия са се случили в 46% от случаите. Това прави над три пъти по-често от средното за населението (12%).

Особено силно са засегнати ромските домакинства - 64% изпитват загуба на работа, 50% забавяне на заплатите. По тип трудова дейност, случаите на този своеобразен "троен шлем" се подреждат така: при безработни (35%); при работници и земеделски стопани (14%); при служители в частни фирми (10%); при служители в обществения сектор (7%); при пенсионери (3%).

Откакто стана ясно, че епидемията и мерките за ограничаването й ще продължи доста отвъд първоначалните очаквания, правителството нееднократно редуваше периоди на облекчаване и утежняване на мерките за ограничаване на физическите контакти.

Това поражда у една трета от хората впечатлението, че управляващите са се борили със здравната криза, но пред очите им са били наближаващите парламентарни избори (34%). Друг близък дял граждани - 29% "прочитат" в решенията на властта подражателство или буквално следване на примера на Западна Европа. А всеки четвърти (24%) изтъква, че в действията на властта са били застъпени интересите на бизнеса.

Едва 34% от отговорите сочат пряко грижата за здравето на цялото население, която беше същност на мандата за извънредните пълномощия. Сравнително по-рядко присъства и мнението, че властта е била движена от публикации за събитията в България в чуждестранните медии (9%) или че е обявявала онова, което хората желаят да чуят (12%).

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 11| 5791 |25.02.2021 Гамизов: 10 000 починали българи от Ковид! Какво ли още ще видим при Борисов?! . 10| 2792 |25.02.2021 Сръбското МВР: От България влизат най-много нелегални мигранти . 23| 3122 |24.02.2021 Ангелов към AstraZeneca: Спешно изпратете 52-те хиляди дози към България още утре . 15| 2982 |23.02.2021 Гамизов: В България се проституира за парите на ГЕРБ и ДПС

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ