Това е въпросът, който си задават астрофизици и учени, изследващи не само възможността за живот извън Земята, но и бъдещето на самата човешка цивилизация.
През 2017 г. астрофизикът Адам Франк от Университета в Рочестър обсъждал с учения от НАСА Гавин Шмид дали напредналите цивилизации на други планети неизбежно стигат до момент, в който собственото им развитие променя климата и застрашава съществуването им.
Тогава Шмид задал неочакван въпрос:
„Откъде знаеш, че преди нас не е имало друга цивилизация на Земята?“
Така се ражда т.нар. Силурианска хипотеза – научен мисловен експеримент, който поставя въпроса: ако преди милиони години на планетата е живяла напреднала цивилизация, използвала енергия и е изчезнала, щяхме ли изобщо да разберем?
И още по-важното – какво би останало от нас?
Земята заличава почти всичко
На пръв поглед изглежда, че една технологична цивилизация би оставила огромен отпечатък. Но учените предупреждават, че времето е мощен разрушител.
Днес градските територии заемат едва около 1% от повърхността на планетата. Ако хората изчезнат, природата постепенно ще започне да възстановява териториите си. Сградите ще се разрушат, металите ще корозират, пътищата ще бъдат погълнати от растителността.
След милиони години дори голяма част от днешните ни мегаполиси може да не оставят почти никаква видима следа.
Движението на тектоничните плочи, вулканичната активност и ерозията непрекъснато променят лицето на Земята. Най-старите големи земни повърхности на планетата са на около 1,8 милиона години – сравнително кратък период в геоложки мащаб.
Нашият истински „подпис“ може да бъде химията
Ако бъдеща цивилизация някога изследва Земята, тя вероятно няма да търси само руини. Учените смятат, че най-големите следи от човешкото присъствие могат да бъдат открити в химическия състав на земните пластове.
Човечеството вече е променило атмосферата чрез изгарянето на изкопаеми горива. Огромните количества въглероден диоксид, които отделяме, ще останат като своеобразен геоложки отпечатък.
Подобни промени в миналото са оставяли следи. Преди около 55 милиона години например Земята преживява период на рязко затопляне, известен като Палеоцен-еоценския термален максимум. Тогава температурите се повишават значително, а екосистемите претърпяват сериозни промени.
Причините вероятно са били природни – вулканична активност или внезапно освобождаване на метан. Но сходството със съвременните климатични промени кара учените да задават въпроса: как бихме разпознали следите от друга цивилизация, ако такава е съществувала?
Пластмасата може да бъде нашият фосил
Сред най-дълготрайните следи от човечеството вероятно ще бъдат материалите, които природата трудно разгражда.
Пластмасата, синтетичните химикали, изкуствените торове, някои лекарства и тежките метали от електрониката могат да останат в земните пластове много след като хората изчезнат.
Те могат да се превърнат в своеобразни „технофосили“ – доказателства за цивилизация, която е съществувала и е преобразила планетата.
Геологът и палеонтолог Ян Заласевич от Университета в Лестър обаче смята, че учените вероятно биха открили ясни следи от цивилизация като нашата – такава, която използва огромни количества енергия, строи в глобален мащаб и произвежда колосални количества отпадъци.
Въпросът не е дали ще оцелеем, а дали ще се научим
Авторите на Силурианската хипотеза не твърдят, че преди хората е имало друга технологична цивилизация. Те признават, че това е само научен експеримент.
Но идеята повдига неудобен въпрос за самите нас.
Ако една цивилизация стане достатъчно развита, за да променя планетата си, дали това развитие неизбежно води до нейния край?
„Достатъчно сме умни, за да създадем технологии, но може би все още не сме достатъчно умни, за да се справим с последствията от тях“, казва Адам Франк.
Може би най-големият въпрос не е дали някой някога ще открие следите от човечеството.
А дали ще успеем да направим така, че след милиони години тези следи да не бъдат просто предупреждение за една изчезнала цивилизация.
