Александър Вучич: Ако Господ ме попита какво сме направили на българите, аз не мога да кажа

"Президентът (на Република Сръбска Милорад) Додик е прав - за нас сърбите винаги са се прилагали различни правила, всичко, което другите можеха да правят, ние не правехме, всичко, което на другите беше позволено, за нас не е (...) Не можем да променим света, но можем да бъдем честни с нашия народ, а и с тези, които измислиха специални принципи за сърбите и ги наказаха само защото не бяха достатъчно послушни", каза Вучич вчера след срещата си с президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик по време на бизнес форум в Швейцария.

Повод за думите на сръбския президент стана обстоятелството, че в началото на седмицата страните членки на ЕС не успяха да постигнат споразумение за отварянето на клъстер 3 в преговорите със Сърбия.

Срещу отварянето на клъстър 3 са гласували трите балтийски републики, Финландия, Швеция, Нидерландия, Хърватия и България, каза вчера Вучич.

Сръбският президент изрази надежда, че Унгария отново ще постави въпроса на дневен ред на 11 декември, пише в. "Политика".

"Ще видим дали ще стане. Нашите унгарски приятели отново ще поставят въпроса на дневен ред следващата седмица. Ще видим. (...) Благодаря им!", каза още Вучич пред журналисти в Цюрих.

"Ако Господ ме попита какво сме направили на българите, аз не мога да кажа и да обясня. Мисля, че разбирам какви са истинските причини, без значение, че никога няма да ги чуете. А за хърватите разбирам всичко, нямам голям проблем да го разбера", каза още Вучич в специално интервю за националната сръбска телевизия РТС тази сутрин.

През октомври за докладчик за напредъка на Сърбия към пълноправно членство в ЕС беше определен хърватският евродепутат Тонино Пицула. Тогава сръбският президент Вучич каза, че Пицула е зле настроен към сърбите и няма да разговаря с него.

В края на октомври в доклада на Европейската комисия за напредъка на Сърбия беше отбелязано, че технически страната отговаря на условията за отваряне на клъстър 3 "Конкурентоспособност и приобщаващ растеж", който обхваща общо 8 глави. В документа обаче комисията препоръча на сръбските власти да спазват общата външна политика на ЕС и да наложат санкции на Русия заради войната в Украйна.

От началото на конфликта официалните представители на Сърбия декларират, че не искат да се съобразят с препоръките на ЕС по отношение на Руската федерация.

"Ако наложим санкции на Русия и признаем Косово всички врати ще се отворят пред нас. Не, не съм заинтересован!", каза сръбският президент Александър Вучич във вторник след среща с новия председател на Европейския съвет Антонио Коща.

В същия ден новият върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността Кая Калас разговаря в Брюксел с лидерите на Косово и Сърбия за първи път, откакто пое поста.

След разговорите Калас написа в Екс, че пътят към членство в ЕС е възможен само чрез прилагане на постигнатите споразумения за нормализация на отношенията между Белград и Прищина.

Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на някогашната си област Косово. Двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС.