"Алфа рисърч": Борисов, Павлова и Москов държат кабинета

След близо двугодишен период на остра политическа конфронтация и социални протести, второто правителство на Борисов започна мандата си в трудна среда, отличаваща се с продължаващ вече пета година икономически песимизъм, трайна институционална криза, сложни коалиционни взаимоотношения и остра необходимост от реформи.

Най-висока подкрепа изразяват симпатизантите на коалиционните партньори ГЕРБ и Реформаторски блок, но дори и между тях все още е налице взаимно недоверие и подозрителност. Към настоящия момент най-висок принос за утвърждаване на сложния коалиционен кабинет имат няколко водещи фигури в него, радващи се на висока обществена популярност и одобрение. Това са премиерът Бойко Борисов, чийто персонален рейтинг след изборите тръгва нагоре (от 28% на 32%), министрите на ГЕРБ Лиляна Павлова (21,4%) и Томислав Дончев (18,7%), събиращият нарастващо одобрение министър от реформаторите Петър Москов (21,1%) и Ивайло Калфин (15,7%). Умората от последните две години и желанието за стабилизация, също дават своето отражение в кредита, който получава настоящото правителство.

Въпреки умерения скептицизъм към управлението, 61% смятат, че то трябва да изкара пълен четири годишен мандат. Печеливш или губещ за участниците в управлението е сложният коалиционен формат? Този въпрос стои и ще продължава да стои вероятно през целия мандат на правителството. Към момента определено може да се каже, че на фона на доминиращото желание за стабилност, участниците във властта не само не губят, но дори и трупат известни електорални дивиденти. ГЕРБ (23.2%) продължава да се ползва с два пъти по-висок електорален потенциал от БСП (11.4%), която спада до своеобразно електорално дъно. ДПС удържа традиционната си подкрепа от 7.5%, но при значителен спад на одобрението за неговия лидер Лютви Местан, което се затваря изцяло в рамките на движението.

Изразяваните от Реформаторския блок позиции по управленските политики по всичко изглежда се подкрепят от потенциалните му симпатизанти. В резултат, електоралната подкрепа за блока бележи лек ръст (6.5% от общия брой избиратели), а Радан Кънев постига удвояване на личния си рейтинг.

Подкрепящите правителството Патриотичен фронт и АБВ също стабилизират резултата си, съответно на 5.1% и 2.9%, при по-висока популярност на техните лидери. Въпреки че до местните избори има още осем месеца, интересът към тях вече нараства. Проучването не е представително за отделните общини, но то регистрира интересна обща картина. От една страна, на фона на общата криза на доверие, кметовете се отличават със сравнително висока подкрепа – 43% от гражданите са с положително отношение към кмета на тяхната община, при 17% – отрицателно. От друга страна обаче, намеренията за гласуване са твърде поляризирани – 42% възнамеряват да подкрепят действащите в момента кметове, а 39% искат промяна. Най-подкрепяни са кметовете на малките населени места и столицата, докато кметовете на част от областните и малки градове събират сериозни критики, което предвещава поредица от оспорвани битки.

Освен пред икономическата и финансова несигурност на голяма част от българите, вторият кабинет „Борисов“ е изправен и пред сериозни социално-политически предизвикателства: да проведе реформите, с които се е ангажирал и без които тази несигурност може само да расте; да не допуска широко обществено недоволство с действията си, да удържа политическия баланс между подкрепящите го формации.