„Алфа Рисърч“: БСП диша във врата на ГЕРБ за местните избори

Президентът Румен Радев продължава да се ползва с най-висок персонален рейтинг от политиците в страната – 54.8%, с лек ръст на неодобрението (от 14% на 17%).

Националното проучване не е представително за изхода от местния вот, тъй като битките ще се решават във всяка една община поотделно. То показва обаче някои по-характерни нагласи на избирателите, които могат да се окажат съществени за изхода от кметските надпревари.

Около 47% са твърдо решилите да гласуват на предстоящите избори. Като правило местните избори са по-мобилизиращи за избирателите от наскоро отминалите европейски, но към момента декларираната готовност за участие в тях е относително ниска. Това може да се дължи както на все още нестартиралата реална предизборна кампания, така и на липсата на ярки опоненти по места, което дистанцира гражданите от активно участие. Тази ситуация вероятно ще търпи промяна с регистрацията на всички кандидати и навлизането в същинската кампания.

Силно поляризирани са нагласите по оста „запазване на статуквото или промяна в местната власт“. 41% от имащите право на глас в страната биха предпочели в тяхната община да продължи да управлява настоящия кмет, 47% са за избор на нов градоначалник. На база на тези настроения не могат да се правят прогнози по общини, но трябва да се отбележи, че сумарно рязко по-критични са нагласите в големите градове (32%:68%), по-умерени – в средните общини (44%:56%) и най-благоприятни за настоящите кметове – в малките населени места (51%:49%). Така, като най-оспорвана и с най-голяма интрига се очертава надпреварата за кметското място в големите общини.

Изострянето на критичните настроения е ней-големият резервоар за гласове срещу действащи кметове при втория тур на изборите, тъй като те катализират най-големия потенциал за протестен вот. Интересното, което показва настоящото проучване обаче е, че при местни избори няма същата логика и размах на протестния вот, както при националните. 37% от анкетираните са готови да се обединят зад която и да е кандидатура, „срещу“ действащия кмет в името на промяната. 62% обаче са на мнение, че биха гласували в зависимост от личните качества на кандидатите и политическите си предпочитания, а не на принципа „против“. Тази нагласа внася допълнителен съспенс в политическата битка, защото показва, че обединението на недоволните не е автоматичен процес, особено когато става въпрос за решаването на местни проблеми, които непосредствено засягат всеки гражданин. Сериозен фактор в развитието на интригата ще бъдат и множеството алтернативни местни играчи, които често получават значителна подкрепа. Около 10 на сто от избирателите са готови да гласуват за такива листи или кандидат-кметове, като на места делът им достига до 15%.

В средата на третия управленски мандат на ГЕРБ нараства усещането за изхабяване на властта. 48% от избирателите са на мнение, че е време друг да поеме управлението, срещу 33%, които продължават да са убедени, че няма по-подготвена партия от ГЕРБ. Към момента обаче липсва консолидираща избирателите алтернатива. Отговорът на въпроса „коя е алтернативата на ГЕРБ“ показва силно фрагментирани предпочитания – към БСП - 17%, към партия на Слави Трифонов - 12%, Демократична България - 4.9%, Обединени патриоти - 3.8%, към друга политическа сила - 8.9%. Както тази дисперсия, така, в още по-голяма степен - и взаимната противоречивост между опозиционните формации, показва защо, макар и със силно стеснена подкрепа, ГЕРБ продължава да удържа позиции.

В началото на септември ГЕРБ (21.5%) запазва електоралното си предимство в национален план пред БСП (18.7%). В настоящото проучване Алфа Рисърч измерва и потенциала на вече заявената от Сл. Трифонов партия – „Няма такава държава“. Тя стартира с подкрепа от 8.3%, отнемайки симпатизанти от БСП, националистическите формации и Воля, без съществена ерозия за ГЕРБ. Поради липсата на масови обществени очаквания за демонтиране на цялата политическа система и преориентация на страната, новата формация, позиционираща се като алтернатива на статуквото, започва с умерени нива на подкрепа.

Подкрепата за ДПС е в рамките на традиционните 8.6%. С разпада на Обединените патриоти, преобладаваща част от националистическия вот остава зад ВМРО-НФСБ (4.8%), а доскорошният им партньор Атака влиза в политическия сезон с подкрепа от 1.9%.

След пробива на европейските избори и излъчването на евродепутат, Демократична България стабилизира общите си позиции (4.1%), но все още е изправена пред предизвикателството да разшири кръга от свои симпатизанти в страната.

Регистрираната в настоящото проучване подкрепа за управляващи, лява, дясна опозиция и нови формации показва настроенията в обществото на национално равнище. Местните избори обаче са доста различни по характер, а това прави изходът от тях силно зависим от спецификата в отделните общини, от състоянието на политическите сили в тях и гражданската ангажираност.