Алфа Рисърч: Недоверието в кабинета е 48%, парламентът - със 7.5% одобрение

Ако през юни се проведат парламентарни избори 21.9% биха гласували за ГЕРБ, между 10.4% до 12.8% за БСП, 4.9% за Патриотичния фронт, Реформаторския блок може да разчита на 5% подкрепа. Потенциалният вот за АБВ остава в рамките на 3.5%, а за Движение 21 подкрепата се увеличава леко до 2.6%. Вотът за ДПС също търпи, макар и слаба, динамика. За последните три месеца той намалява от 4.9% до 4.5%.

Позитивни са оценките за действията на правителството по диверсификацията на източниците на газ, усвояването на еврофондовете, инфраструктурните проекти и борбата с контрабандата. Те обаче са съпроводени от ръст в критичните оценки за коалиционните взаимоотношения сред симпатизантите на РБ, ПФ, АБВ, а макар и по-слабо – сред тези на ГЕРБ. Така, за първи път спадът в рейтинга на правителството идва не „отвън“, от недоволни социални групи, а „отвътре“ и се дължи на изцяло политически фактори.

Бойко Борисов запазва позицията си на най-одобряван партиен лидер, а премиерският му рейтинг (32%) е близък до този в края на двегодишния период от първото му правителство. Неочаквано силно, предвид електоралния потенциал на социалистите, стартира новият лидер на БСП – Корнелия Нинова (18%). С позициите си по вота на българите в чужбина, лидерите на ПФ поляризират силно общественото мнение, а тези на РБ остават с ниска подкрепа. След месеци застой, електоралната картина проявява макар и малки признаци на промени. ГЕРБ продължава да е първа политическа сила, но БСП бележи лек ръст, както и националистическите формации. РБ започва да губи енергията от участието си във властта и се отмества леко надолу. ДПС е под обичайните си нива за социологически проучвания, но още не е ясно дали избирателите просто се въздържат от изразяване на позиции, или част от тях се преориентират към новата партия ДОСТ.

За периода март – юни, правителството губи 2% от рейтинга си (от 20% на 18%), а недоверието нараства от 46% до 48%. Това, макар и малко разместване, е резултат от два паралелни по-дълбоки процеса. От една страна, кабинетът получава подкрепа за редица конкретни политики и действия като – развитието на инфраструктурата, усвояването на еврофондовете, предприетите стъпки за диверсифициране източниците на газ и собствените сондажи в Черно море, справянето с бежанската криза, борбата с контрабандата, по-активно развитие на доболничната помощ чрез увеличаване на направленията за преглед при специалист. Същевременно, правителството фокусира нарастващата критика и неудовлетвореност от изострянето на коалиционните взаимоотношения във връзка със съдебната реформа, изборното законодателство и редица други законопроекти. Високи и нереализирани остават очакванията за провеждането на реални промени, които да гарантират справедливо правосъдие за всички, а начинът, по който беше въведено задължително гласуване и ограничен броят на секциите в чужбина предизвиква откровено недоволство. В най-голяма степен критични към коалиционните взаимоотношения са симпатизантите на АБВ, РБ и ПФ. Този процес обаче започва да обхваща и привържениците на ГЕРБ, чиято критичност към начина, по който се споделя отговорността в кабинета също нараства. Така, за първи път спадът в подкрепата за кабинета идва „отвътре“ и е резултат от чисто политически оценки и очаквания. Доказателство за това, че недоволството е по-скоро „натиск“ от страна на избирателите за по-голямо влияние на техните политически сили е и фактът, че 58% от хората са на мнение, че най-добрият вариант за страната е пълен мандат на правителството, а едва 17% са за бързи предсрочни избори. Конкретни реализирани проекти, предимно в сферата на инфраструктурата, усвояване на еврофондовете и реакция по кризата с бежанците, позволяват на премиера и отделни министри да запазят обществено доверие.