Алгоритъмът на справедливостта: Бъдещето на климата в ръцете на ИИ

Бъдещето на климата все повече се пише с код — но не всички имат място зад клавиатурата. През януари 2025 г. генералният секретар на ООН Антониу Гутериш предупреди, че светът рискува да се раздели на страни, които имат достъп до изкуствен интелект (ИИ), и такива, които са „оставени на студа“, докато богати държави и корпорации се надпреварват да го монополизират. Тревогите му бяха потвърдени и в доклада на Групата за устойчиво развитие на ООН от февруари 2025 г., озаглавен „Голяма сила, още по-голяма отговорност“.

Това не е просто технологичен разрив — това е морално изпитание.

Ще може ли Глобалният юг да си възвърне гласа в битката с климатичните промени, водена от алгоритми, обучени с чужди данни?

Пактът за 300 милиарда долара

Пактът за климатично обединение, представен на 29-ата Конференция на страните (COP29) по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, предвижда ежегодно финансиране от 300 милиарда долара до 2035 г. за устойчивост на климата в Глобалния юг. Тази инициатива бе посрещната с ентусиазъм като пробив.

Но парите сами по себе си няма да оправят счупената система. Успехът на пакта зависи от начина, по който ще се използва ИИ: ще се създадат ли модели за предсказване на наводнения за фермерите в Бангладеш, или ще се оптимизират въглеродните пазари за Уолстрийт?

Анализ на Световния икономически форум, озаглавен „Ролята на ИИ в климатичния преход“, съавторство на икономистите Никълъс Стърн и Матия Романи, подчертава, че ИИ трябва да отговаря на местните нужди. Въпреки това зависимостта на пакта от системи, проектирани на Запад, крие риска от цифров колониализъм.

Защо това има значение

Инструменти за предсказване на наводнения, изградени върху данни от Ню Йорк или Берлин, едва ли ще помогнат на селища в Мозамбик да се подготвят за циклони. Както казва професор Кири С. Парих от Института за изследване на развитието „Индира Ганди“ в Мумбай: „Развиващите се страни трябва да изградят свои модели. Сътрудничеството е важно, но доверието в местната експертиза трябва да бъде на първо място.“ Без това, пактът рискува да се превърне в още едно неизпълнено климатично обещание.

Зелено дигитално действие

Стартирал на COP28, инициативата Green Digital Action обединява над 40 правителства и технологични компании в усилие за подобряване на цифровата отчетност. Нейният флагмански инструмент — таблото Greening Digital Companies — следи корпоративните емисии и изисква повече прозрачност.

ИИ-базираните климатични модели, цитирани в доклада на Съвета за външни отношения от януари 2025 г. — „Светът е изправен пред рязко покачване на екстремните климатични явления“, притежават потенциал за спасяване на животи. Само 24-часово предупреждение за буря може да намали щетите с до 30%. Но модели, обучени върху европейски климатични данни, често се затрудняват.

Тук е и разминаването: въпреки настояването на UNFCCC за „персонализирани решения“, предразсъдъците продължават да съществуват. Аеша Бати от Центъра за иновации с данни посочва, че много страни — включително Индия — имат научен потенциал, но нямат достъп до нужните данни и изчислителни ресурси. Както казва климатичният инженер от Найроби: „Развитието на капацитет не е милостиня — това е въпрос на оцеляване.“

Парижката среща на върха: прагматизъм с пропуски

Срещата в Париж през февруари 2025 г. премести фокуса от спекулативни рискове като автономни системи към „незабавен ефект“. Но критиците твърдят, че тази прагматичност пренебрегва належащи етични въпроси. Липсата на ангажимент от страна на САЩ и Великобритания отслаби легитимността на форума, като остави празнина, запълнена от гигантите от Силициевата долина. Ключовите етични въпроси — кой притежава данните, кой печели — останаха в сянка, докато ИИ-базираните въглеродни пазари обогатяваха технологичните посредници.

Иронията: форумът проповядваше „национален суверенитет“, но не призна факта, че инфраструктурата на ИИ е доминирана от корпорации като Google и Microsoft.

Ключовият обрат, който никой не може да си позволи

Погледите сега са насочени към климатичната конференция в Бон през юни 2025 г., където ще се подновят преговорите по трансфера на технологии и климатичното финансиране. За страни като Малави, изправени пред хронични засушавания, нови отлагания могат да бъдат катастрофални. Стремежът на UNFCCC към локализирани решения е похвален, но без отворени ИИ платформи и споделени патенти уязвимите държави остават закотвени към инструменти, чужди на реалностите им.

Доклад от декември 2024 г. — „Разплитане на COP29“ на Зьонке Крефт, Саския Вернерс и Кеес ван дер Гест — предупреждава, че блокирането на трансфера на технологии може да провали целите на COP29 за неутрални по въглерод технологии. И все пак има проблясъци на надежда — Индия постигна напредък с родно разработен ИИ за устойчивост на културите, доказвайки, че всичко е възможно, ако Глобалният юг получи равноправен шанс.

Призив за различен код

Часовникът тиктака. Ангажиментът от 300 милиарда долара в Баку трябва да бъде допълнен с ангажимент към технологичен суверенитет — алгоритми, създадени съвместно от инженери в Джакарта и Найроби, бази данни, изградени върху опита на фермерите, и управление на ИИ, в което справедливостта е неоспорим принцип.

Както подчертава Парих: „Нашият капацитет е тук. Можем да създаваме свои инструменти и вече е ясно, че дори развиващите се страни могат да го направят.“, пише Down To Earth.