Арман Бабикян за 2-ри септември: Гордост за нас и срам за тях. Срам за Него

Но не срещу полицията, както днес, изпълзели от нищото евангелисти, преразказват историята. Не срещу уплашените, които не дойдоха на площада, дори не срещу заблудените, които подкрепяха властта, а срещу режима на Борисов, Пеевски, Гешев и групата на удобно обслужваните милионери, които точеха безмилостно държавата.

Преди протестите хората приличаха на безпомощна старица, пазеща се от нощен грабеж и живееща с надеждата да ѝ вдигнат пенсията, а внучето да е живо и здраво, само че в Германия... След "Кървавата сряда" българите показаха, че са готови да жертват еснафския комфорт в името на страната си, в името на другите, в името на достойнството си, в името на истината за собствения си живот.

Едните българи - в униформи - оплескани в яйца и налепени стикери, другите - обгазени и плачещи от болка, но и радост. Граждани, които бяха щастливи от своето събуждане и други, пак наши - с каски - които съжаляваха, че са на работа точно в този ден. Всички знаеха срещу кого е протестът, а Той се беше скрил в нищетата на милионите си, в страха за последствията, в мечтите за реванш. Дребен като куче в чекмедже.

Вечерта бесовете винаги възкръсват. Тогава обичат да работят престъпниците. Така и стана - цял ден записваха лични карти, проверяваха чанти, пилички за нокти, предупреждаваха... полицията се справяше някак си. В мрака дойдоха тези с тръбите, тези с качулките и маските - но тях не ги проверяваха. Влязоха свободно както хунтата свободно крадеше България. За тях законът стана невалиден за миг. Хвърляха столове, павета, тръби и бомби... Полицията спря да работи. Замръзнаха и търпяха. Случайно ли? Всички знаем, че не. Накрая онези си тръгнаха - пак необезпокоявани. Както обикновено си тръгват крадците от България.

А полицията тръгна срещу онези другите, усмихнатите и младите, срещу знамената и плакатите, срещу журналистите и възрастните, тях тръгнаха да пребиват. Излезе и водно оръдие. Може би за да изкъпе съвестта на престъпниците - не го пуснаха - и до днес съвестта им остана мръсна. "Кървавата сряда". Така беше наречен този ден. Стотици хора бяха по болниците - не ги деля на наши и техни - те, по болниците, а Той и #Кой в покоите си. Големият ми страх бе за следващия ден. Ще дойдат ли хората? Или ще се уплашат? Ще попият ли кръвта, сълзите, уплахата... Дойдоха! На тихи вълни. Мълчаливи, но твърди.

Най-големият ден бе трети септември. На трети имаше още повече хора. Плачеше ми се. Това беше България - горда, силна и непокорна пред мутрите. Страхът си тръгна. На този ден диктатурата падна. Но тя не знаеше това.

Днес, приятели, правят същото. В дебрите на политическия мрак изпращат хора да ни разделят. Едни си мислят, че това е от полза за тях, други се чувстват предадени, трети изчезват в тъмното заедно с парите си, а Той се радва. Приберете усмивките, злорадството и братоубийството и се качете на онова стъпало, където бяха хората миналата година. Иначе ще си тръгнете полепнали в яйцата на презрението. Не мачкайте духа на гражданите заради жалкото величие на петминутна слава... Тя ще отмине, а мръсните им пари ще останат, ще ни сдъвчат и изплюят. Пазете духа на втори септември, защото следващият път... може да се събудим чак след 11 години.

Арман Бабикян, лидер на протеста на 2-ри септември 2020 г.

Други участници в събитията също писаха във Фейсбук:

1.  Николай Хаджигенов, също организатор:

„Втори септември 2020г. – на този ден преди една година, денят беше обявен като “Велико народно въстание”, а ще остане в историята с наименованието “Кървавата сряда”. Десетки хиляди български граждани излязоха на площада, събраха сили и се изправиха срещу диктатурата на Борисов.
Това, което получиха, беше усещането за свобода и гордост за всеки един от тях. Те и диктаторът не се посвениха да бият, да задържат, да обгазяват, да изтезават собствения си народ, само и само да защитят диктатора.
Този ден ще остане в историята и със срама за ГЕРБ и за диктатора Борисов, защото те окървавиха собствения си народ, за собствения си интерес, за да запазят трона, да запазят възможността да крадат на воля.
Ние, народът, няма да забравим това. Няма да забравим и няма да простим, и няма да оставим насилниците ненаказани, защото този срам беше видян от целия свят.
И знаете ли кое беше хубавото в целия този ден – “Кървавата сряда” мина. Още не бяха измили кръвта на гражданите от паважа, на следващия ден, на трети септември, на площада имаше двойно повече хора, които бяха гневни. Те бяха гневни, защото те знаят, че са прави, те знаеха, че се борят за свободата си и знаете ли, всичките тези хора – те победиха, те успяха, ние успяхме и да, “Кървавата сряда” е гордост за българския народ и срам за диктатора.“

2. Васил Асенов:

Една година от кървавата сряда.
02.09.2020 сигурно, ще влезе в учебниците.
Дано там пише истината-че един диктатор изрежисира насилие срещу лица в униформи, за да смаже мирен протест.
Над всички, които бяхме там, от обяд започна да тегне горестно чувство-почувствахме със всичките си сетива тънката игра на тирана. Така трябваше да стане-той да ни удари пръв.
Само че, ние удържахме. На 03.09. отново бяхме там. Нещото, което няма да забравя е, зловещата тишина на площада на зазоряване. И докараните нови кашпи. Слънцето къпеше паветата, и стъклата на ремонтираната МУ сграда за 44млн.лв. а ние сбирахме сили, подобно на ония войници на термопилите, които само трябва да издържат докато редиците израстнат и се каля́т.
Както каза Бакалов, рано или късно, Борисов ще го застигне правосъдието.

3. Насимир Ананиев:

Преди 1 година бяхме стотици хиляди на площада!
Бяхме обгазявани, бити и арестувани, но бяхме заедно - рамо до рамо, гръб до гръб!
Протестните партии не се справиха и не намериха един език, а на площада викахме с един глас!
Идват отново избори и май последен поправителен за тези, които бяхме там и подкрепяхме протеста от близко и далеч!
На протеста ни обедини президента Румен Радев, а на 14 ноември той ще има нужда от нас за да бъде преизбран на първи тур!
Нека не забравяме какво ни събра и какво искаме!
#БиткатаПродължава #ЗаЧистаБългария