Армията на Радев и армията на Бранкалеоне: Прилики и разлики в мъглата

„Трети март” ще става партия, дойде новина от Несебър. Председателят на движението Тихомир Атанасов заявяви от морския бряг: “Изцяло подкрепяме политиката на президента Румен Радев. Приемаме го като наш неформален лидер и считаме, че той е единственият политик, който може да изведе страната от политическата и икономическа криза, в която в момента се намира”.

Подобно изявление предизвиква объркване – та нали Радев неотдавна бе остър: „Движение Трети март“, „Движението за президентска република“ и всякакви други производни нямат нищо общо с мен и с президентската институция. Хората, които се представят за организатори на моя партия и които събират пари от мое име, са измамници и подставени лица на олигархията, добави той“. (Президентът се разграничи от въпросната структура отново.)

Странно. Разграничава се, но Тихомир Атанасов е канен на „Дондуков“ 2, където е споделил плановете за преминаването на движението в партия.

Самото движение пък бе регистрирано от Весела Лечева, която е част от най-близкия кръг до президента. С негова подкрепа тя кандидатства за председател на БОК, твърдят хора от спортните среди. Преди дни Софийският градски съд отмени като незаконосъобразен изборът на Весела Лечева като председател на БОК и нейния екип в Изпълнителното бюро и Контролния съвет на Комитета. Затваря се една врата, но друга – към политиката – е отворена. Хазартът и бързите кредити не са за подценяване.

Ситуацията около неродения проект на президента Радев напомня на онази стара комедия от 1966 г. „Армията на Бранкалеоне“ („L'armata Brancaleone“).

Сюжетът: Неспособният, но амбициозен „рицар“ Бранкалеоне и неговата разнородна банда разбойници намират свитък, който гарантира на притежателя собствеността върху богатия, но заразен с чума град Аурокастро в Апулия. Пътуването към града се превръща в поредица от сблъсъци с реалностите и поредица от комични ситуации. В историята преобладават глупави решения, алчност, морален разпад, жени с дръзко свободно поведение и мъжка смелост, подклаждана от алкохол и шумни скандали.

На пръв поглед е абсурдно да се сравнява проектът на Радев и онзи на Бранкалеоне, но от Средновековието до днес нравите са почти едни и същи.

Бранкалеоне иска да господства над красив град с болни жители. Радев се стреми да управлява държава, чието общество и институции са покосени от куп болести.

И Бранкалеоне и Радев искат властта и обещават пълно излекуване и разцвет за населението. И двамата разполагат с армии, които уж са рицарски, но зад фасадата надничат лукавство, алчност, самовлюбеност и властолюбие.

Към Радев вече заприиждаха „рицари“ като Радостин Василев от МЕЧ, например, който призова държавния глава „да слезе на политическата сцена, защото сега е моментът“.

Костадин Костадинов, предводител на „Възраждане“ призна, че по много теми имат еднакво мнение с Радев и може да се съберат.

Подобни заявки, макар и по-срамежливо, изричат от БСП. Електоратът на „столетницата“ се е свил до няколко каси бира и три кила бузлуджански кебапчета и Радев е спасителна сламка.

АБВ и те са загряват на тъчлинията в руски анцузи...

Мая Манолова заговори, колко много хора с притаен дъх очакват рицаря на вдигнатия юмрук да се появи на бял кон и да ги изведе към светли бъднини. В посока Москва, разбира се.

Нелепо е да се сравнява проектът на Радев с филмова комедия от средата на 60-те, ще скочат привърженици на държавния глава. Не може достоен генерал и президент да бъде поставян до италиански измамник, бонвиван и хитрец. Наистина ли? Мога да изброя десетки политици, президентски съветници и политически тарикати, които са готови на всичко за постове, слава и пари. Всеки знае такива.

Президентът каза, че ще обяви своя проект в най-неочаквания момент. Социолози и политолози вещаят ако не триумф, то поне доблестно представяне на Радева партия на изборите – тези или следващи. Може. Но може и голямо пропадане да се случи. А точно от това адски се страхува Румен Радев. Той вярва, че е победител и вероятността да не успее вгорчава сънищата му.

Бранкалеоне и неговата банда са некомпетентни, страхливи и водени от низки желания „воини“, пародия на класическите рицарски качества.

У нас всички политици са представяни като доблестни, честни, неподкупни, умни и хора от народа. Това винаги води до тежки разочарования, когато доверието в аванс се окаже прибързано и наивно. На многохилядните протести не бяха малко плакатите „КРадев, не се облизвай“ и „Радев, тук не е Москва“. Младите отдавна са част от света и демокрацията, с всички нейни несъвършенства, и няма да се устремят към МОЧА и "русский мир". 

Затова е важно, каква точно армия събира президента.

Провокативните журналистически текстове целят да предизвикат партиите и политиците към публичност и прозрачност за това, което са намислили. Те са и тест за интелигентност за партийните вождове. Българите от десетилетия смятат, че всичко важно се случва „там горе“, зад дебели врати. И с основание, защото гражданите рядко са допускани до тайните сговори, сглобки и пазарлъци, но патят от резултатите.

Затова трябва да се отнасяме сериозно към намеренията на Румен Радев. Той не е просто генерал и държавен глава, а фигура от по-голяма игра, която той очаква да му отреди важна роля в България. Дали ще е по модела на Путин, Тръмп или Орбан? Радев е авторитарен тип политик, формиран в казармени условия на единоначалие и устави, приспособен по-късно към политическата среда в България и извън нея. Дали е успял да вземе положителното от въпросните „школи“ предстои да видим. Увлечен по други „ценности“ обаче може да ни натресе „органичен антидемократизъм“, съчетан с вождизъм.

Юмрук в ръкавица от добри намерения.

Проект, обвит в мъгла. Какво се крие там – слънце или чудовище?

Време за „рицари“, шутове, ибрикчии, тролове и хейтъри. Да си отваряме очите.

Огнян Стефанов