България чака най-дълго за колективен имунитет, поръчала е най-малко ваксини в ЕС

Това показва документ, който се разпространява в Борда за ваксиниране на ЕС и демонстриращ различните скорости на кампаниите в отделните страни на базата на това коя колко дози е поръчала към момента, пише „Дневник“.

Той е цитиран от пражкия в."Хосподарски новини" и показва последиците от това отделни държави да заложат на конкретни и по-евтини ваксини като тази на "Астра Зенека" и от избора на други да поръчат всичко, полагащо им се от всички производители, след което са продължили да купуват освободени количества от други в ЕС.

Изданието се занимава с действията на правителството на Андрей Бабиш, който се включи с Борисов и още няколко изоставащи във ваксинирането държави в писмо с искане за спешно добавяне на нов механизъм за разпределяне на дозите. На тази група веднага бе отговорено от Европейската комисия, че всички изпитват затруднения със забавени или отложени доставки от всички одобрени ваксини, но в конкретния случай тези няколко държави просто са се отказвали от част от полагащото им се като дял от населението на ЕС и този остатък от всяка поръчка се е разпределял между другите, желаещи веднага да платят.

Досега нито здравният министър Костадин Ангелов, нито българският представител в Борда за ваксиниране Венислав Мутафчийски са отговорили дали България се е отказвала от част от пратките и колко всъщност са реално платени. Европейската комисия сключва договорите с производителите, но самите ваксини са собственост на държавите членки и конкретните поръчки се правят от техните правителства.

Според списъка на Министерството на здравеопазването към 10 февруари на България до края на 2021 г. се полагат 3 898 694 дози от ваксината на Pfizer/Biontech, достатъчно за 1 949 347 души. Това са близо половината хора от необходимите за постигане на колективен имунитет (70% от пълнолетните), но в графата "Заявени количества от България" пише просто "Да". Същото важи и за другата "студена" ваксина - на Moderna: 960 000 дози за 480 000 души. И двете ваксини са с относително малък срок между двете дози - под 1 месец, докато при тази на AstraZeneca той е 10-12 седмици, т.е. и търсеният ефект ще се получи по-късно.

Значителна промяна - заради това, че се поставя с една доза - може да донесе навлизането на одобрената ваксина на Janssen (квота за България от 2 милиона дози), но тя би трябвало да се появи през април и производителят предупреди, че в началото има проблеми с изпълнение на обещаните обеми.

От документа, чиято автентичност е потвърдена пред "Хосподарске новини" от двама, запознати с преговорите, се виждат огромни разлики на национално ниво - от 36% прогнозни ваксинирани в средата на годината в България и Хърватия до 79% в Дания и 92% в Малта. При равнопоставено участие на всички държави няма как да се обяснят по друг начин, освен чрез залагане на конкретен (но забавил се) продукт и вторично разпределение на дози, от които страните с по-ниски показатели са се отказали.