България е на дъното по медийна грамотност

Това сочи сравнителен анализ за нивото на медийна грамотност и за способността на държавите в Европа да се справят с феномена "пост-истина", изготвен от Институт "Отворено общество" – София. Автор на анализа е Марин Лесенски, директор на Програма Европейски политики в Институт Отворено общество – София.

Анализът предлага модел на индекс за измерване на медийната грамотност в европейските държави, който стъпва на допускането, че в държавите, в които медиите са по-свободни, хората – по-образовани, а доверието между гражданите – по-високо, може да се очаква по-голяма степен на медийна грамотност. За изготвянето на индекса са използвани индикатори с различна тежест, показващи свободата на медиите (според индексите на Freedom house и на международната организация Репортери без граници), грамотността и образоваността на населението (на база на резултатите на PISA за функционалната грамотност), доверието между хората, както и индикатори на ООН за е-участие.

 

Клъстерният анализ на данните за включените в индекса 33 държави очертава пет основни групи от страни, разположени в доста отчетливи географски граници. В най-добра позиция са четирите споменати държави от северната и северозападната част на стария континент, следвани от останалите страни в Западна и Централна Европа.

 

България е на последно място в четвъртия клъстер по медийна грамотност, в който влизат още Румъния, Сърбия и Гърция. С по-лоши резултати са единствено Черна гора, Албания и Турция, които оформят петата група от страни в класацията.

Страните, които оглавяват класацията за медийна грамотност, се радват едновременно на свободни медии в съчетание с висока степен на образованост и голямо доверие между гражданите. Така например, в анализа е цитирана информация, според която във Финландия – страната, която оглавява класацията – добрата образователна система и широко разпространените умения за критично мислене сред финландските граждани се разглеждат като основен инструмент за противодействие на фалшивите новини и за противопоставяне на информационната война срещу страната.

 

В същото време държавите в дъното на класацията са такива, в които се наблюдава по-ниска степен на медийна свобода, гражданите им са по-слабо образовани, а недоверието между хората е по-голямо.

Това са показатели, обуславящи по-лошата медийна грамотност и по-високата степен на податливост на тези общества на феномена "пост-истина" – за "пост-истинни" политики, за т.нар. алтернативни факти и за преобладаващи конспиративни теории за функционирането на света. Според Лесенски създаването на нови медийни регулации за новите медийни реалности, макар и необходимо само по себе си, не е достатъчно, за да може да се справи с феномена "пост-истина". За дългосрочното адресиране на проблема си струва да бъдат направени и инвестиции в подобряването на медийната грамотност на гражданите, т.е. за изграждането на умения за критическо мислене и анализ на информацията.