Днес се замислете: Луд ли съм или ме правят на луд? Ботев не е прав за Венета, а една пробута главно „Б“

Не оспорваме официалните текстове, но може и по-лесно. Нека поне на този ден всеки да се замисли: Аз ли съм луд или ме правят на луд?
От студиото на бТВ ни озари партийният съратник на Бойко Борисов Деница Сачева. Тя ни каза, че за нея и за ГЕРБ държавата е с главно „Б“. Вие си помислихте, че главното „Б“ е посветено на "вожда и учителя" Борисов или просто Бойко, но тя ни светна, че е първата буква на България. Наистина. И ние се оказваме в кожата на селския луд. На най-ниското стъпало сме, защото Мунчо вече е професор от „библиотекарския“.
Примери много. Експерти ни обясняват, че по договора с турската газова фирма „Боташ“ губим над 1 милион на месец. Тази сутрин бившият енергиен министър Александър Николов се възмути по човешки, че досега все още не сме платили нито стотинка, но сумата расте със скоростта на светлината, и като дойде сметката, ще стане страшно. Е, да, но президентът Румен Радев твърди, че сделката с „Боташ“ е върха на сладоледа. Т.е. всички българи трябва да сме щастливи, че ще платим на турците около 7 милиарда без някаква полза за нас. Сладолед ще има само за имащите.
Радев ли ни прави на луди, или съседите са ни направили психо портрет, взели са ни мярката и са ни скроили шапката?
Но, стига сме ви тормозили, достатъчно питанки имате в собствените си глави.
Следващите текстове са полезни за вашите психично здраве.
***
НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА СЪМ ВЕНЕТА
Станислав Стратиев
„Мила ми Венето, знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе…“
Христо Ботев
Веднъж вече писах по въпроса.
Естествено, никой не ми обърна внимание.
Затова сега пиша пак.
Третия път просто няма да гласувам. За никого.
Аз съм най-обикновен български гражданин.
От тези, дето са милиони. Така нареченият народ.
Работя, уча, размножавам се, умирам.
Заявявам, че не искам повече да съм Венета.
Мене все ме обичат най-много, но все после нещо.
После Отечеството.
После Партията.
После Дружбата.
После победата на пролетариата в целия свят.
После колективизацията.
После линията Перник-Волуяк.
После Кремиковци.
После изграждането на комунизма.
После разграждането на комунизма.
После демокрацията.
После бюджета.
После реформата.
После Международния валутен фонд.
После пазарната икономика.
После стачките.
После изборите.
През това време животът ми изтече.
И този на моите деца.
Освен че не живяхме, излезе, че никой не ни е обичал истински.
А за „най-много“, дето пише Ботев, да не говорим.
Ако някой твърди, че ме обича, нека ме обича преди всичко останало.
Или поне едновременно.
Иначе и аз няма да го обичам.
Преставам повече да съм Венета.
***
„В дните на младостта си, които се случиха в Ню Йорк, отказах да положа клетва за вярност към знамето. Естествено, изпратиха ме при директора, който ме попита: „Защо не искаш да положиш клетва за вярност? Всички го правят!” Казах: „Веднъж вече всички вярваха, че Земята е плоска, но това не означава, че е била“. Обясних, че Америка дължи постиженията си на други култури и народи и бих предпочел да положа клетва за вярност към Земята и към всички нейни жители. Излишно е да казвам, че скоро след това отпаднах от училище. Тогава оборудвах лаборатория в стаята си, където започнах да уча природни науки и други науки. И тогава разбрах, че Вселената се подчинява на законите и че човекът, подобно на самото общество, не е изключение.
След това, през 1929 г., имаше срив на фондовия пазар, който беше началото на това, което сега се нарича Голямата депресия. Не можех да разбера защо милиони хора останаха без работа, загубиха домовете си и бяха принудени да гладуват, а в същото време фабриките бездействаха и имаше достатъчно ресурси, които да се използват.
Тогава разбрах, че правилата на икономическата игра са тотално погрешни. Малко след това започва Втората световна война, по време на която много страни последователно се унищожаваха взаимно. В края на войната изчислих, че всички средства и ресурси, изразходвани за унищожение, могат лесно да осигурят всеки човек на планетата да живее добре.
Оттогава виждам как човечеството копае собствения си гроб. Как безценните изчерпаеми ресурси в името на печалбата и свободния пазар непрекъснато се прахосват и унищожават. Виждам как социалните ценности се свеждат до изкуствен материализъм и безмозъчна консумация. И как финансовата сила контролира политическата система на уж свободното общество. Вече съм на 94 години. Страхувам се, че отношението ми към това остана същото като преди 75 години. Време е да спрем тази лудост.”
Жак Фреско (1916–2017), известен американски инженер, индустриален дизайнер и футурист
***
"Ние измислихме средство, което действа със задна дата и чрез което всякакви глупости могат да се считат за съвършени или дори да се превърнат в мъдрост. Лекарството е много просто и представлява твърдение, че глупостта е вид ирония. Така че всичко на този свят се движи напред: глупостта става ирония, досадното ласкателство се превръща в сатира, естествената глупост се превръща в изкусна пародия, истинска лудост – в хумор, невежеството става блестящо остроумие".
Хайнрих Хайне (1797 – 1856), немски поет и писател
***
Хубав петъчен ден! Заслужавате.
И не забравяйте, че „Свестните у нас считат за луди, глупецът, вредом всеки почита“. Ботев.
Да живее Денят на психиатричната помощ.
МБАЛНП “Св. Наум”, 4-и километър в София и Държавната психиатрична болница в Карлуково ви/ни поздравяват.
Фрог нюз
Моля, подкрепете ни.





