ЕК: България е с икономически дисбаланс

Настоящият преглед на специфичните за отделните държави предизвикателства се извършва в момент, в който се очаква растежът на европейската икономика през 2019 г. да продължи за седма поредна година, но с по-умерено темпо. Заетостта е на рекордно високо равнище, а безработицата е на рекордно ниско равнище. Публичните финанси също се подобриха, въпреки че някои държави все още са изправени пред високи равнища на дълг.

Въпреки това остават редица предизвикателства. Нивото на производителността остава слабо, застаряването на населението се засилва и бързите технологични промени оказват значително въздействие върху пазара на труда. В някои от държавите членки равнищата на реалните доходи на домакинствата се запазват под тези отпреди кризата. Младежката безработица намаля значително, но в някои държави членки тя е все още неприемливо висока. В период на по-силно изразена несигурност в световен мащаб от решаващо значение е държавите — членки на ЕС, да засилят действията си за повишаване на производителността, да подобрят устойчивостта на своите икономики и да осигурят условия икономическият растеж да бъде от полза за всички граждани. След публикуването през ноември на годишния обзор на растежа и на Препоръката относно икономическата политика на еврозоната, с които се определят приоритетите на европейско равнище, в днешните 28 доклада по държави се обръща внимание на националното измерение на европейския семестър. В докладите се предоставя подробен анализ на специфичните за всяка държава икономически и социални предизвикателства. Те ще послужат като основа за обсъждане с държавите членки на техните национални решения на политиката преди те да изготвят своите национални програми през април и ще доведат до формулиране в края на пролетта на годишните специфични за всяка държава препоръки.

Новото в днешния пакет е, че Комисията поставя началото на дискусия относно предизвикателствата и приоритетите, свързани с инвестициите, в държавите членки и представя първи идеи за това как средствата на ЕС, и по-специално фондовете на политиката на сближаване на ЕС, може да са от полза през предстоящия програмен период 2021—2027 г. Тази стъпка също така ще послужи за осигуряване на по-голяма съгласуваност между координацията на икономическите политики и използването на средствата на ЕС, които представляват значителна част от публичните инвестиции в редица държави членки. Този нов фокус е отразен в докладите по държави, а към всеки доклад е добавено ново приложение относно възможното използване на бъдещите средства на политиката на сближаване на ЕС.

Заместник-председателят Валдис Домбровскис, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви:

Европейската икономика бележи седма последователна година на икономически растеж. Растежът обаче забавя темповете си. Поддържането на набраната инерция в бъдеще ще изисква висока конкурентоспособност, както и по-нататъшно сближаване във възходяща посока. За да се отключи пълният потенциал за растеж на нашите икономики, са ни необходими структурни реформи. Нуждаем се също така от целенасочени инвестиции за увеличаване на растежа на производителността в цяла Европа.

В докладите по държави се прави оценка на напредъка на държавите членки при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки на Комисията от юли 2018 г. Като цяло държавите членки са постигнали известен или по-голям напредък в изпълнението на повече от две трети от препоръките, издадени след въвеждането на Европейския семестър през 2011 г. Държавите членки са постигнали най-голям напредък по отношение на препоръките в областта на финансовите услуги, което показва приоритета, който беше даден на стабилизирането и стабилността на финансовия сектор в периода след финансовата криза. Стабилен напредък бе постигнат и във връзка с реформите за улесняване на създаването на работни места на постоянни договори и за преодоляване на сегментацията на пазара на труда.

Един от начините, които използва Комисията през последните години, за да помогне на държавите членки да увеличат усилията си за реформи, е чрез нейната Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР), чиято цел е да осигурява техническа подкрепа за всички държави— членки на ЕС, по тяхно искане, за да им се помогне да разработват и провеждат стимулиращи растежа реформи. Това включва и реформите, посочени в специфичните за всяка държава препоръки.

Като част от днешния пакет Комисията също така прие Работната програма за 2019 г. по Програмата за подкрепа на структурните реформи. През 2019 г. по линия на Програмата за подкрепа на структурните реформи ще бъде предоставена техническа помощ на 26 държави членки за изпълнението на повече от 260 проекта. Те са в допълнение към над 290 проекта, подбрани през 2017 г. и 2018 г.

През ноември миналата година Комисията започна задълбочени прегледи за 13 държави членки с цел да анализира дали те са засегнати от макроикономически дисбаланси и при положителен отговор — колко сериозни са те. Комисията стигна до заключението, че съществуват дисбаланси или прекомерни дисбаланси във всички тези 13 държави членки, но в някои случаи сериозността на дисбалансите намалява.

Обобщението на задълбочените прегледи е, че в България, Германия, Испания, Франция, Хърватия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния и Швеция са налице икономически дисбаланси.

В Кипър, Гърция и Италия са установени прекомерни дисбаланси. Комисията ще продължи да прави преглед на развитието и на мерките на политиката, предприети от всички държави членки с дисбаланси или прекомерни дисбаланси, в рамките на специално наблюдение в контекста на европейския семестър. 

Комисията също така публикува днес своето становище относно актуализирания проект на бюджетен план на Словения, тъй като представеният през октомври миналата година се основаваше на сценарий „без промяна в политиката“ и беше отново представен междувременно. Комисията счита, че актуализираният проект на бюджетен план създава риск от неспазване на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Както според плана на Словения, така и според Комисията се очакват проектът на бюджетен план да доведе до значително отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната цел на страната. Поради това Словения се приканва да предприеме необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантира, че бюджетът за 2019 г. ще съответства на изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

По отношение на Гърция, която се присъедини към процеса на европейския семестър след като приключи своята програма за подкрепа на стабилността през миналото лято, Комисията прие втория си доклад в рамката за засилено наблюдение. В доклада се прави оценка на постигнатия от Гърция напредък по свързаните с политиките ангажименти, поети на заседанието на Еврогрупата през юни 2018 г. В доклада се стига до заключението, че макар Гърция да е постигнала значителен напредък в изпълнението на специфичните си ангажименти за реформи до края на 2018 г., темпото в някои области е бавно и е довело до закъснения в свързаните с тях ключови реформи.

Комисията също така публикува доклада за напредъка по изпълнението на Препоръката на Съвета от 20 септември 2016 г. за създаване на национални съвети по производителността. В доклада се анализират измененията в производителността и конкурентоспособността в ЕС и еврозоната и се прави общ преглед на създадените в края на 2018 г. съвети по производителността. Национални съвети по производителността вече са създадени в 10 държави членки от еврозоната. Всички останали държави членки от еврозоната потвърдиха намерението си да създадат такива съвети в близко бъдеще. Съществуващите съвети, които имат различни нормативни уредби поради специфичните за всяка държава условия, вече активно допринасят за националните дискусии относно предизвикателствата пред производителността. С цел улесняване на обмена на мнения, практики и опит Комисията постави началото на мрежа на съветите по производителността.

Комисията прие също така предложение за запазване на Решението на Съвета от 2018 г. относно насоките за политиките за заетост на държавите членки. Тазгодишното предложение потвърждава отново съответствието на насоките за заетостта с 20-те принципа на Европейския стълб на социалните права, тъй като общите им цели и приоритети продължават да бъдат валидни.

Насоките за заетостта съдържат общи приоритети и цели за националните политики за заетостта и предоставят правно основание за специфични за всяка държава препоръки в тези области, които трябва да бъдат приемани повторно всяка година.

Днес Комисията публикува също доклад относно изпълнението на препоръката на Съвета „Пътища за повишаване на уменията“, която е част от новата програма за придобиване на умения за Европа, представена от Комисията през юни 2016 г. Понастоящем 61 милиона възрастни в ЕС са завършили в най-добрия случай прогимназиален етап на основното образование. С тази препоръка държавите членки поеха ангажимент да предложат на възрастните с ниски нива на умения и квалификация нови и по-добри възможности за подобряване на тяхната основна езикова и математическа грамотност и на уменията им в областта на цифровите технологии, както и за напредък към по-високо равнище на квалификации. В доклада се прави преглед на мерките, предприети от държавите членки, които се различават по размер и равнище на амбиция. Много от тях се ползват от подкрепата на Европейския социален фонд.

Очаква се Съветът да обсъди докладите по държави заедно с резултатите от задълбочените прегледи. През следващите месеци Комисията ще проведе двустранни срещи с държавите членки с оглед на анализа на съответните доклади. Заместник-председателите, комисарите и службите на Комисията ще посетят държавите членки, за да се срещнат с правителствата, националните парламенти, социалните партньори и други заинтересовани страни, с които ще обсъдят констатациите в докладите. Тези посещения ще включват също така специални обсъждания на приложенията за начина, по който бъдещите средства по линия на политиката на сближаване на ЕС биха могли да спомогнат за преодоляването на специфичните инвестиционни нужди в държавите членки.

През април държавите членки трябва да представят своите национални програми за реформи, съдържащи подробно описание на националните приоритети за реформи, и своите програми за стабилност (за държавите от еврозоната) или програми за конвергенция (за държавите извън еврозоната), в които определят многогодишните си бюджетни стратегии.

Въз основа на всички тези програми през пролетта Комисията ще представи своите предложения за нов набор от специфични за всяка държава препоръки, насочени към основните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени през периода 2019—2020 г. Препоръките ще съдържат и фискални насоки. Те ще се основават на прогнозата на Комисията от пролетта, която ще включва окончателни бюджетни данни за 2018 г., потвърдени от Евростат.