В България живеем в 1974 г. Защо все още ставаме свидетели на зловещи "отвличания" на деца от собствените им родители?

„Баща не е мръсна дума“: 

През последните дни станахме свидетели на няколко протеста на бащи в различни български градове. 

Според организаторите, съдилищата нарушават правото на децата на равен достъп до двамата родители и бащите обикновено са дискриминирани при решения за родителски права.

"В момента има входирани три законопроекта, които във вторник са разгледани на правна комисия и се надяваме скоро да бъдат гласувани. Целта на тези законови промени е изрично да бъде указано на всички съдилища в страната, те да действат в най-добрия интерес на детето", каза Владимир Ненов, един от организаторите на протеста. 

Той има две деца - на 5 и 7 години, които живеят на 300 метра от дома му, и според него няма обективна причина той да контактува с тях едва два пъти по 48 часа в месеца.

Снимка: Pixabay

Защо в България все още споделеното родителство звучи като табу?

"В България може да се говори за споделено родителство, има го заложено в Семейния кодекс, но при едно условие, че и двамата родители са съгласни", каза за ФрогНюз Владимир Ненов. 

Той поясни, че в България все повече бащи, не само майки, се изучават от дефицитите в системата и започват да се възползват от нея.

“Ако единият родител е малко по-емоционално незрял, той буквално отвлича децата и от момента на фактическата раздяла започва един правен вакуум. И двамата са абсолютно пълноправни родители, но единият държи децата като заложници. Има много случаи, става въпрос за физически отвличания на деца. Единият родител решава да се премести в друг град с децата и другият няма как да реагира. В момента, в който започва фактическата раздяла, се подава една искова молба за развод, но първото заседание, в най-добрия случай се насрочва след 3-4 месеца. До този момент двамата родители са с абсолютно пълноправни права”, коментира бащата.

“В момента, в който дойде заседанието, какво излиза? Децата през последните месеци са гледани в дома на единия родител, който твърди, че другият родител не се интересува от тях. Съдът определя привременни мерки и докато продължава делото, това решение има силата на съдебен акт”.

Снимка: Pixabay

“Отвличания” 

Ненов разказва, че “отвличанията” на деца от собствените им родители се е превърнало в масова практика.

“Хората се изучиха, който пръв отвлече децата, след това взима родителските права. Представете си това какъв ефект има върху децата, да те държат в плен и три месеца да нямаш възможност да видиш другия си родител. В най-добрия случай да можеш да го виждаш четири пъти в месеца. Не знам дали има родител, който да е изправен пред такъв риск и да не действа първи. Това е момент на емоционално състояние, в което, който действа пръв, той печели всичко. Това подклажда войни”, категоричен е Ненов. 

Родителите, които неистово се борят за споделено родителство, са отправили няколко належащи искания, които са разгледани в правна комисия. 

- Бързо съдебно производство. Всички съдебни процеси, които касаят деца, да се случват по бърза процедура, да има бърза пътека, защото в момента съдебните процеси са много бавни. 

- Да се въведе обозрима презумпция за споделено родителство. Ако няма тежки доказани провинения на някой от родителите, по подразбиране да се присъжда споделено родителство - равно време и на двамата. 

Да се въведе механизъм, който да гарантира изпълнението на съдебните решение, след като те вече са влезли в сила. 

- Четвъртото искане е тежко да се криминализира психическия тормоз над деца, процесът, в който единият родител започва тежко да настройва детето срещу другия. 

Владимир Ненов обясни, че доста родители се сблъскват с проблеми по отношение на съдебното решение с определен режим на контакти.

“Да кажем в петък, в еди колко си часа, аз трябва да съм на определения адрес и да си взема децата. Отиваш там и майката казва, че те не искат да дойдат. Единият родител е подучил децата да казват, че не искат при другия родител. В случая правният механизъм е да се обадиш на 112 и да заявиш, че имаш съдебно решение с конкретен номер, издадено от еди кой си Районен съд, да изискаш патрул на място, защото се извършва престъпление по член 182 от НК, което е неизпълнение на съдебно решение. Полицията идва и казва, щом детето не иска, ние нямаме механизъм да го изпълним. 

Социалните доклади

Друг проблем, с който се сблъскват родителите, които се борят за децата си, са социалните доклади. 

“От “Закрила на детето” работят при много добре разписани методики, там няма нужда от законова промяна, но има нужда от по-стриктен контрол да се изпълнява съществуващата наредба. За съжаление, голяма част от служителите, които работят там са със средно образование, не им изискват квалификация. Това са хора, които са ниско заплатени, не са мотивирани, работата им е изключително тежка чисто психически, а това води до негативните резултати, на които ставаме свидетели. Затова там трябва да се изпълнява по-строг контрол върху работата на тези служители”, категоричен е Владимир Ненов. 

Проблемът с НПО-тата и фалшивите жертви

“Тук също има проблем и той е свързан предимно с финансирането, обясни бащата и даде пример:

“Ако ти си НПО и искаш абсолютно искрено, тук не говорим за зла умисъл, искаш да помагаш на жертвите и си отваряш Център за защита. Той трябва да има физическа локация, трябва да разполага с легла вътре, санитарен възел, където ако дойде някой, да можеш да го настаниш. Да осигуриш на този човек защитена среда за 3,5,6 месеца. За всяка една жертва, тези центрове получават заплащане - между 5 хил. лв. - 20 хил. лв. на жертва. Тези пари понякога идват от държавния бюджет, понякога от външно финансиране, но такъв е механизмът, те се финансират на жертва. Тук въпросът е ако имаш Център с 50 легла вътре и той стои празен, дали няма да си мотивиран, да ходиш и да таргетираш психически неустойчиви хора, да ги настройваш, че те са жертви и по този начин да насърчаваш фалшиви жертви. Изборът е или да седиш в празен хотел и да не получаваш финансиране, пък да имаш месечни разходи, или по някакъв начин да имаш жертви вътре,които се самоопределят като такива. В общи линии всеки, който иска е добре дошъл в тези Центрове, и колкото повече услуги му се назначат, толкова по-добре”. 

Снимка: Pixabay

Ще дораснем ли в България в скоро време да видим споделено родителство?

“Споделеното родителство има няколко значения. От правна гледна точка, това означава и двамата да са равноправни при подписване на документи. В разговорния формат това означава равно време с децата. В момента законът ни ограничава. Според него, ако родителите не се разбират, съдът трябва да предпочете един от тях, правата да бъдат предоставени на него. Тоест, детето е осъдено на изолация, да не се вижда с половината си роднини, освен с родителя си. Без значение дали ще има промени в Семейния кодекс или не, дори сегашните текстове позволяват съдът да отсъжда равно време и равна отговорност.”

“За съжаление съдебната практика е такава”, каза Ненов. 

“През 1974-та година има едно определение на ВКС, което определя тази съдебна практика, оттогава се следва този модел. Проблемът на съдебната практика е, че не е осъвременена към сегашния начин на живо. Да, през 74-та година мъжете са излизали сутрин, за да работят по цял ден в завода, а жените са седяли вкъщи да гледат децата си, но сега не е така. Това са твърде остарели разбирания", допълни той. 

Констанца Илиева