България в Камбоджа: Сблъсъкът с Червените кхмери и първата стъпка към глобалната сигурност

Българската група отлита за Камбоджа на 4 май 1992 г. Ариергардната се завръща на 12 септември 1993 г. На 8 800 километра от родината пехотните ни роти са разположени в около 20 кантона. В двата батальона сини каски служат около 1 300 военнослужещи.

Четирима български войници загиват от куршумите на червените кхмери. 11 наши сини каски са ранени, шестима загиват при нещастни случаи и неизяснени докрай обстоятелства.

През февруари 1992 г. е направено първото неофициално предложение за участие на България в мисията на ООН UNTAC в Камбоджа с пехотен батальон. Правителството на страната взима положително решение и то бе гласувано в Народното събрание, посочва в. Българска армия.

Миротворческата мисия в Камбоджа е първото участие  на българската армия в международна операция след 1989 г. Решението за участие в мисията е взето през 1992 г., когато от геополитическа гледна точка България се намира в преходен период – Варшавският договор вече се е разпаднал, а страната ни все още не се е ориентирала към членство в НАТО. 

Мисия на ООН има за цел да възстанови мира и демокрацията след режима на Червените кхмери. Българските войници, известни като „сини каски“, се сблъскали с тежки условия, включително високи температури, болести и недостиг на провизии.

Червените хмери

UNTAC (United Nations Transitional Authority in Cambodia/Временна администрация на ООН в Камбоджа) е мироопазваща мисия на ООН, съществувала от 1992 до 1993 г., със задача да възстанови мира и демокрацията в Камбоджа след десетилетия на гражданска война, геноцид и чужда окупация.

Сред основните ѝ цели са провеждане на свободни и честни избори, разоръжаване на въоръжените групировки, възстановяване на държавни институции и защита на човешките права.

Червените кхмери са комунистическо въоръжено движение, водено от Пол Пот, което управлява Камбоджа от 1975 до 1979 г., извършвайки масови репресии и геноцид, при който загиват около 1,7 милиона души.

След свалянето им от власт от виетнамската армия през 1979 г., кхмерите се превръщат в партизанска съпротива и продължават да водят бойни действия от джунглите срещу новото правителство, подкрепено от Виетнам.

UNTAC успява да организира избори през май 1993 г., въпреки насилието от страна на червените кхмери. Изборите са признати за свободни и демократични, с голяма избирателна активност. Побеждава FUNCINPEC – монархическа партия, а страната преминава към конституционна монархия.

Червените кхмери продължават да съществуват като партизанска сила до края на 90-те, когато са окончателно разгромени.

Българският принос

В мисията се включват общо 1020 български военнослужещи, включително пехотен батальон от 850 души, 10 щабни офицери, 34 военни наблюдатели и 11 военни полицаи. Основната им задача е охраната на обекти и осигуряването на реда по време на преходния период в Камбодж.

Българските миротворци играят ключова роля в обезоръжаването на враждуващите сили, охраната на служители на ООН и осигуряването на безконфликтно протичане на националните избори през 1993 г.

В памет на загиналите български миротворци е построен параклисът „Свети Георги Победоносец“ в двора на българското посолство в Пном Пен.

Тази първа мисия поставя основите за бъдещите ангажименти на България в международни мироопазващи операции и демонстрира ангажимента на страната към глобалната сигурност и стабилност.

ФрогНюз