Благодарение на инвестициите в съхранението на енергия България вече разполага с една от най-стабилните енергийни системи в Европейския съюз. Никоя друга държава не съхранява толкова голям дял от произведената си електроенергия.
През първата половина на 2026 г. край Ловеч беше открита батерия с размерите на малка електроцентрала. Съоръжението с мощност 124 мегавата, изградено от „Реналфа“, може да съхранява 496 мегаватчаса и за известно време беше най-голямата инсталация от този тип в Европейския съюз. Енергийният министър Жечо Станков определи проекта като „първа стъпка“ към изграждането на 10 гигаватчаса капацитет за съхранение. Това превръща България и във важна част от регионалната енергийна верига и засилва влиянието ѝ в региона.
Българският електроенергиен системен оператор отчете 3432 мегавата инсталиран капацитет за съхранение в системата към май 2026 г. До средата на юни стойността е близо 4800 мегавата и 14 гигаватчаса. Само две години по-рано в България бяха инсталирани едва около 200 мегаватчаса.
Министерството на енергетиката обяви плановете за развитие на системите за съхранение през април 2025 г., малко след като Станков пое ресора. Планът включваше 82 проекта с общ капацитет от 9,7 гигаватчаса и финансиране от 588 милиона евро по линия на европейските средства за възстановяване. Схемата, наречена RESTORE, беше стартирана през август 2024 г.
През септември 2024 г. Комисията за енергийно и водно регулиране затегна правилата, като въведе изискване за финансови гаранции, за да ограничи спекулативните инвестиции. Това се случи след промени в Закона за енергетиката, които позволиха на батериите да участват самостоятелно на енергийния пазар. Вторият етап на програмата приключи през декември 2025 г. с одобряването на още 31 проекта с общ капацитет над 4 гигаватчаса.
Частните инвеститори вложиха значително повече средства от държавата, като частното финансиране приблизително удвои размера на публичната безвъзмездна помощ. В процеса се включи и държавната Национална електрическа компания. През февруари 2025 г. тя обяви, че ще изгради близо 300 мегаватчаса батерийни системи при пет свои водноелектрически централи.
По силата на плана за възстановяване около 1,18 гигавата слънчеви мощности, комбинирани със системи за съхранение, трябваше да бъдат въведени в експлоатация до март 2026 г. Това насърчи инвеститорите да изграждат соларни панели и батерии като единна система, вместо да ги развиват поотделно. В началото на 2025 г. пазарно проучване оцени, че изграждането на самостоятелен соларен парк в България не е достатъчно рентабилно без съпътстваща батерия.
Мартин Георгиев от енергийната компания „Електрохолд“ изчислява, че през 2025 г. е била пропиляна повече от 1 тераватчаса соларна електроенергия, което се равнява на близо 3% от потреблението на страната. Причината е липсата на достатъчно възможности за съхранението ѝ.
Инсталираните соларни мощности са надхвърлили 6,5 гигавата в началото на 2026 г., което представлява повече от половината от общия производствен капацитет на страната. Цените на електроенергията по обяд вече падат под нулата, а до вечерта могат да се повишат до 250 евро за мегаватчас.
Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, свързва бързото развитие на батериите именно с този феномен. Евтината слънчева енергия носи най-голяма стойност, когато може да бъде съхранена и използвана в момент, когато търсенето е по-високо.
През миналата година България е била нетен износител на електроенергия, макар и с малка разлика. Нетният износ е спаднал до 1268 гигаватчаса през 2024 г., което е шест пъти по-малко спрямо 2022 г. Очаква се през тази година износът да бъде значително по-висок.
Същевременно редица съседни държави са изправени пред обратния проблем. Габриел Авъкърицеи, редактор на специализираното издание „Енергономикс“, изчислява, че Румъния е била нетен вносител на електроенергия през около 72% от 2025 г. Балъш Марко, изследовател в RoEM-UBB в Клуж, оценява разликата между закупената и продадената от Румъния електроенергия през годината на около 5 млрд. евро. „Ускоряването на прехода към възобновяеми енергийни източници може да бъде решение и на двата проблема“, смята той. Румъния също е била износител на електроенергия, но се е превърнала във вносител след 2019 г. Първите 500 мегавата системи за съхранение в страната са въведени през 2025 г.
Унгария разчита още повече на внос, като нетният му дял достига 18%. Страната получава почти две трети от този внос от Словакия. Полша, от своя страна, все още произвежда 57% от електроенергията си от въглища.
Консултантската компания „Аврора Енерджи Рисърч“ очаква до 2030 г. цената, на която се реализира соларната електроенергия, да бъде с около 48% по-ниска от базовата цена на електроенергията, тъй като големият брой соларни панели ще понижава стойността на произвежданата от тях енергия. Именно това прави инвестициите в батерии икономически оправдани, а България изглежда е единствената държава в региона, която ясно разпознава тази възможност.
„Аврора“ изчислява, че в България вече са договорени над 14 гигаватчаса капацитет за съхранение при заложена за 2030 г. цел от 1,28 гигавата. Това означава, че страната е достигнала целта си четири години по-рано.
Развитието обаче не е лишено от рискове. Междусистемните електропроводи са претоварени, възможностите за печалба от разликите в цените се свиват, а голяма част от бума се основава на субсидии, които няма да бъдат вечни.
Бързите действия на България въпреки това до голяма степен я предпазиха от проблемите, пред които са изправени други държави в региона, най-вече Румъния. Там недостатъчните инвестиции в съхранение на енергия принудиха властите да призовават населението да ограничава потреблението в часовете на пиково натоварване.
В краткосрочен план Румъния дори беше принудена да потапя баржи в Дунав, за да увеличи дълбочината на реката и да поддържа работата на атомната си електроцентрала. В по-дългосрочен план страната обмисля повторното отваряне на затворени въглищни електроцентрали, което може да предизвика критики от ЕС и да постави под въпрос европейското финансиране за енергийния ѝ преход.
България засега няма подобни проблеми.
