България с най-нисък дълг в ЕС. Какво означава това и защо е важно?

Това е важен знак за финансова стабилност, тъй като показва, че държавата не е силно задлъжняла и харчи в рамките на възможностите на икономиката си. Ниското ниво на дълг вдъхва доверие както на международните инвеститори, така и на българските граждани.

По-ниският дълг означава и по-ниски разходи за лихвени плащания. Вместо да отделя милиарди левове годишно за изплащане на лихви, държавата може да насочва тези средства към здравеопазване, образование, инфраструктура и други важни обществени сфери. Така ниският дълг се превръща в ресурс, а не само в статистика.

Ниското ниво на дълг е и един от основните критерии за членство в еврозоната. Съгласно Маастрихтските правила, държавният дълг трябва да е под 60% от БВП – ниво, което България покрива с голяма преднина. Това приближава страната към бъдещо приемане на еврото и засилва доверието в икономиката.

Обратно на европейската тенденция

Докато средното съотношение на дълга към БВП в еврозоната нараства до 88.0%, а в ЕС – до 81.8%, България поддържа значително по-ниско ниво на задлъжнялост. За сравнение, най-високи нива се отчитат в:

- Гърция – 152.5%
- Италия – 137.9%
- Франция – 114.1%
- Белгия – 106.8%
- Испания – 103.5%

Данните показват, че фискалната дисциплина в България остава стабилна въпреки външни икономически предизвикателства и инфлационен натиск в региона.

Състав на дълга: Дългови ценни книжа доминират

На равнище ЕС, 83.6% от държавния дълг се състои от дългови ценни книжа, 13.9% – от заеми, а 2.5% – от валута и депозити. Еврозоната показва сходна структура. Данни по състав на дълга за отделните държави, включително България, не са публикувани в подробностите на Евростат за това тримесечие, но тенденцията в ЕС подсказва относително постоянна структура на финансиране.

Тенденции по държави

Между четвъртото тримесечие на 2024 г. и първото на 2025 г., шестнадесет държави от ЕС са увеличили съотношението на дълга си спрямо БВП, десет са го намалили, а Чехия запазва стабилно ниво. Най-големи увеличения са отчетени в:

- Австрия и Словакия (+3.5 пр. пункта)
- Словения (+2.9)
- Италия (+2.5)
- Литва, Полша и Белгия (+2.1 до +2.4)

Най-съществените намаления са регистрирани в:

- Ирландия (-3.7 пр. пункта)
- Латвия (-1.2)
- Гърция (-1.1)

В сравнение с първото тримесечие на 2024 г., Полша отчита най-голям ръст на задлъжнялостта (+6.1 пр. пункта), докато Гърция записва впечатляващ спад (-9.3 пр. пункта).