България остава „задният двор“ на Европейския съюз

Страната ни остава "задният двор" на Европа и въпреки щедрите еврофондове прилича повече на балканските си съседи, които не са в ЕС, отколкото на сродни държави като Словакия и Полша.

 

 

Подобно е положението и с Румъния, с която от години се състезаваме за последните места. Тази мрачна картина се очертава в новото издание "Индекс на настигането" - мащабно проучване на Институт "Отворено общество", което в последните няколко години разкрива, че Европа се развива на различни скорости и че България за жалост е от изоставащите, пише "Сега".

 

На базата на голям набор измерители (47) - от икономически показатели, държавен дълг и безработица до корупция, работа на съдебната система и свобода на медиите - "Индексът на настигането" отрежда на страната ни печалното 29-о място сред 35 състезатели. Проучването включва 28-те членки на ЕС, Исландия и балканските кандидатки Албания, Македония, Черна гора, Сърбия, Турция и Босна и Херцеговина.

В изследването се вижда кристално ясно връзката между качеството на държавните институции и (не)успехите на съответната страна. По ефективност на държавното управлението България е 29-а. Едва ли някой ще остане изненадан, че страната ни е сред последните в тази ранглиста и по качество на регулациите (27-о място). А страните от Източна Европа, които вече изпреварват западняците и по стандарт на живот, са отново от Прибалтика.

 

При това Естония заема забележителното девето място. Естония триумфира и в категорията "електронно управление". Страната, в която е-услугите са ежедневие и чипът в личната карта на гражданина отдавна е електронен ключ за достъп до всичко, дори и за гласуване, е седма в ранглистата на "Индекс на настигането" - с други думи много от старите държави членки трябва да я догонват в тази сфера. А България е 28-а със зачатъчно е-управление. Унищожително лоша е оценката за правораздаването у нас. България е 32-ра, Румъния е 28-а, а Естония и Чехия са съответно на 13-о и 16-о място.

Тези резултати за пореден път доказват, че в държава, в която трудно се налага върховенството на закона, няма как да има бързо развитие и просперитет. Естония, Словения, Полша, Литва вече не са "типични" бивши соцстрани с висока корупция. Естония превъзхожда и немалко членки на ЕС от "стара Европа" и се нарежда на 13-о място, а България е на дъното заради ширещи се подкупи, връзкарство и прочее измерения на корупцията и заема унизителната 33-та позиция.

 

Страната ни е на опашката дори по показателя "политическа стабилност" - 30-о място, вероятно в резултат на преждевременно прекратените мандати на Бойко Борисов. На този фон за трета поредна година България се е закотвила на 29-а позиция в категорията "Качество на живот", която включва потребление на човек от населението, образование, здравеопазване, развитие на човешките ресурси.

 

На опашката сме и по енергийна ефективност - 33-то място, и транспортна инфраструктура - 31-во. С всяка изминала година България пада едно място надолу и в категорията "Демокрация", като през 2016 г. заема 30-а позиция от общо 35 страни. Измерват се индикаторите "Доверие в хората" и "Свобода на медиите", политически натиск и др. Ако при предишните издания на "Индекса на настигането" разделителната линия в Европа се изместваше от оста Запад-Изток към оста Север-Юг, то сега се наблюдава задълбочаване на различията между балканските страни и останалата част от континента, посочват авторите на доклада.

 

Повечето от новите страни членки от Централна и Източна Европа, които се присъединиха в периода 2004-2007, както и Хърватия, която стана член през 2013 г., подобряват резултатите си и се качват в класацията, като някои от тях вече са много близо до желаните средни стойности на групата на старите членки. Най-успешната страна в процеса на догонване е Естония, следвана от Чехия и Словения. Те заемат съответно 13-о, 15-о и 16-о място в цялостната класация за 2016 г.

 

Страната ни отбелязва подобрение в сравнение с предишни години единствено по показателя "Икономика" и през 2016 г. заема 27-о място, като след нас са Хърватска и Гърция. Основна заслуга за по-доброто представяне в тази категория има ниският държавен дълг, който ни класира на отличното трето място.

 

 Прилично се представяме по показателя "Заетост" - 20-о място, като изпреварваме Полша, Словакия, Румъния и Хърватска. По показателя "Развитие на пазара" заемаме 23-то място и след нас са Унгария, Словения и Хърватска. По развитие на информационните и телекомуникационни технологии пък изпреварваме Полша и Румъния.