България ще загуби половината от недвижимото си културно наследство в близките години

Това показва мониторинг на състоянието на българското наследство от 2021 г., сочи отчет на арх. Петър Петров, който според медийни твърдения е бил отстранен като директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) от министъра на културата Мариан Бачев в началото на март.

Сред водещите проблеми, според арх. Петров, са остарялата законова рамка, липсата на институционален капацитет и ограничените ресурси. Институтът е предложил конкретни законодателни промени, включени в ЗИД на Закона за културното наследство, който обаче остава без движение в Народното събрание. Разработена е и пътна карта за възстановяване на системата за опазване, отбелязва той.

През последните години НИНКН е предприела ключови стъпки за възстановяване на своя капацитет. Попълнени са щатни бройки, увеличени са възнагражденията и стартира обучение на нови експерти. Реализирана е Териториална програма за идентифициране и документиране на обекти по населени места, както и 3D заснемане на Старинния град Несебър – първият дигитален модел на цял град в България, подчертава арх. Петров.

Въведени са иновации като геолокализиран Атлас на културните ценности с над 1500 обекта, модерна техника за лазерно сканиране и дигитализация, SMS-известяване за преписки и отворени дни за гражданите.

Въпреки отчетливия напредък институцията продължава да страда от липса на политическа воля за решителни законодателни промени. НИНКН носи последиците от дългогодишно неглижиране и често става обект на натиск, докато България рискува да загуби безвъзвратно голяма част от своята културна памет, твърди още арх. Петров.