"Институцията, която трябва да се грижи за паметниците на културата в България допреди няколко години е наброявала 1500 служители, в момента са 56. Тези 56 служители са изключително качествени, но са 56, а паметниците на културата в България са десетки хиляди".

Преди 20 години институтът за опазване на паметниците е имал регионални офиси, които са се грижели за паметниците с местно значение, а центърът в София - за националните.

"Те не могат да се справят, защото нямат регионални офиси и не могат да реагират веднага, когато се случи нещо. Говорим за корекции в Закона за администрацията от 2012 г., които направиха невъзможно тяхното функциониране. Тези хора се опитват, но изнемогват, опитват се да правят какво ли не за тези паметници".

Къщата на Димитър Талев е само един от паметниците извън България, които са важни за страната, коментира министърът. Той посочи, че всяко от последните правителства е започвало инициатива да придобие имота, но докато се ориентира какво се случва, идва смяна на властта.

"За късмет и с инициатива на други хора в момента част от тази къща е в български ръце и може да се работи за нейното възстановяване. Една част, защото къщата има няколко собственици още от 1926 г., когато е продадена от наследниците на Талев. В този случай тази къща трябва да се придобие изцяло във времето, да бъде възстановена, да се направи музей на Димитър Талев", каза Найден Тодоров.

По думите му трябва да има отделна политика за запазване на сградите извън България, които имат общо с нашата история и култура. Такова законодателство обаче не съществува, затова Тодоров ще предложи такава инициатива на бъдещия редовен министър.