За същия период икономиката на целия Европейски съюз се увеличава от близо 10,8 трилиона евро до 18,8 трилиона евро, или с около 74%, сочи Евростат.

 

Номиналният размер на българската икономика е нараснал приблизително три и половина пъти по-бързо от този на Европейския съюз за периода 2007–2025 г. Това обаче не означава, че реалният икономически растеж е бил в същото съотношение. Увеличението се дължи както на разширяването на икономическата активност, така и на влиянието на инфлацията, поскъпването на стоките и услугите и други ценови фактори.

 

Германия – икономическият двигател на Европа

 

Най-голямата икономика в ЕС през 2025 г. продължава да бъде Германия. Нейният БВП достига около 4,5 трилиона евро, което представлява 23,8% от общата икономическа продукция на Съюза.

 

Следват Франция с дял от 15,8% и Италия с 12%. Само тези три държави формират 51,6% от икономиката на ЕС, което показва колко силно концентрирана остава европейската икономическа мощ.

 

В другия край на класацията е Малта с едва 0,1% от общия БВП. Кипър, Естония и Латвия имат по 0,2%.

Десет държави отчитат дял под 1% от общата икономика на ЕС. Освен България, Кипър, Естония и Латвия сред тях се нареждат и Словакия, Люксембург, Хърватия, Литва и Словения.

 

По-голяма икономика не означава непременно по-висок жизнен стандарт

 

След силния спад от 5,6% през пандемичната 2020 г. икономиката на ЕС се възстановява с ръст от 6,4% през 2021 г. и 3,5% през 2022 г. През следващите години темпото постепенно се забавя. През 2023 г. растежът е само 0,4%, през 2024 г. е 1%, а през 2025 г. – 1,5%.

 

По-голяма икономика не означава непременно по-висок жизнен стандарт. Общият БВП показва колко голяма е една икономика, но не е надежден показател за благосъстоянието на нейните граждани. Затова при сравнение между отделните държави по-показателен е БВП на човек от населението, коригиран според различията в ценовите равнища (стандарт на покупателната способност).

 

Средно за ЕС БВП на човек се увеличава от 38 100 евро през 2023 г. до 39 960 евро през 2024 г. и достига 41 620 евро през 2025 г.

 

Люксембург е един от най-показателните примери, че големината на една икономика не винаги определя жизнения стандарт. Страната формира едва около 0,5% от общия БВП на Европейския съюз и е сред най-малките икономики в него. Въпреки това по показателя БВП на човек от населението, коригиран според покупателната способност, Люксембург е безспорен лидер в ЕС със стойност, достигаща 238,7% от средното за Съюза.

 

На второ място се нарежда Ирландия, където БВП на човек достига 237,3% от средното за ЕС, въпреки че страната формира едва 3,2% от общата икономика на Съюза.

 

България остава на последно място в ЕС по БВП на човек от населението. Показателят достига 68,1% от средното за Съюза, което показва, че макар икономиката на страната постепенно да увеличава своя принос към общия БВП на ЕС, този напредък все още не се отразява в жизнен стандарт, сравним със средноевропейския.

 

Ръстът е видим, но предизвикателствата остават сериозни

 

Удвояването на българския дял в европейската икономика от 2007 г. насам е положителен знак, че страната ни постепенно наваксва част от изоставането и увеличава икономическата си тежест.

 

Истинският успех обаче далеч не се измерва единствено с номиналния размер на БВП. По-важният въпрос е дали растежът ще бъде подкрепен от по-висока производителност, инвестиции, технологично развитие и доходи, които се приближават до европейските.

 

Голямата цел не е България просто да увеличава дела си в икономиката на ЕС, а този растеж постепенно да се превърне в по-високи доходи, по-висока производителност и по-добър жизнен стандарт за българските граждани.