Към края на март държавният дълг на България възлиза на 28,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). По-добри показатели имат единствено Естония с 25,2% и Дания с 26,8%, докато след България се нарежда Люксембург с 29,2%. В края на 2025 г. Великото херцогство заемаше третата позиция, а България беше четвърта с дълг от 29,9% от БВП.
На тримесечна база страната ни отчита и едно от най-големите подобрения в ЕС. За периода януари–март съотношението на държавния дълг към БВП намалява с 1,3 процентни пункта – вторият най-голям спад сред всички държави членки след Гърция, където показателят се понижава с 2,6 процентни пункта. По-голямо понижение отчитат още Нидерландия и Словения.
В същото време общата тенденция в Европейския съюз е обратната. В края на първото тримесечие държавният дълг достига 82,9% от БВП за ЕС при 81,8% три месеца по-рано. В еврозоната показателят нараства от 87,7% до 88,9%.
Най-високи нива на държавен дълг спрямо икономиката си продължават да имат Гърция (143,5%), Италия (138,9%), Франция (117,6%), Белгия (109,1%) и Испания (101,6%).
Въпреки добрата позиция в европейската класация, на годишна база България отчита увеличение на държавния дълг. Спрямо първото тримесечие на 2025 г. съотношението му към БВП се е повишило с 4,8 процентни пункта, което е второто най-голямо нарастване в Европейския съюз след Финландия. По-голям ръст отчитат още Полша, Румъния, Франция, Люксембург и Белгия.
Данните на Евростат показват още, че в края на първото тримесечие на 2026 г. 17 държави членки са увеличили съотношението на държавния си дълг към БВП спрямо предходното тримесечие, осем са го намалили, а в Чехия и Латвия показателят остава без промяна.
