По-ниски стойности отчитат единствено седем държави, сред които Румъния и Хърватия.
Статистиката показва също, че българските предприятия използват в по-малка степен банково и облигационно финансиране в сравнение със средното за Европейския съюз. Показателят обхваща задълженията на нефинансовите компании към банки и чрез емитирани дългови ценни книжа, като не включва финансовите институции и вътрешногруповите заеми между компании в една и съща държава.
България остава далеч под ориентировъчния праг от 85% от БВП, който Европейската комисия използва при оценката на риска от прекомерна корпоративна задлъжнялост. За сравнение, този показател вече е надхвърлен в седем държави, включително Белгия, Франция, Нидерландия, Кипър, Швеция, Дания и Люксембург.
Най-високи нива на корпоративен дълг се наблюдават именно в страни като Люксембург, Дания, Швеция, Кипър и Нидерландия. Според експерти обаче при част от тях високите стойности се дължат на ролята им на международни финансови центрове, където мултинационални компании концентрират вътрешногруповото си финансиране. Затова реалната задлъжнялост на местния бизнес често е по-ниска от официално отчетената.
Франция е сред малкото изключения, при които високият корпоративен дълг – 91,6% от БВП – се определя от централната банка като реален икономически риск, а не като статистически ефект.
Данните показват още, че високият държавен дълг не винаги върви ръка за ръка с висока задлъжнялост на бизнеса. Въпреки че Италия и Гърция са сред страните с най-голям държавен дълг в ЕС, корпоративният сектор там остава под средните европейски нива – съответно с 55,1% и 58,6% от БВП.
Според анализаторите ниската корпоративна задлъжнялост в България може да се тълкува по различен начин. От една страна тя показва по-консервативно финансиране и по-нисък финансов риск за компаниите, а от друга – може да бъде знак за по-ограничен достъп до капитал и по-слабо използване на кредити за инвестиции и разширяване на бизнеса.
