На фона на увеличаващите се военни бюджети в Европа България покрива целта на НАТО за разходи от поне 2% от БВП. Страната заема място сред държавите, които спазват ангажиментите си към Алианса, без да достига високите нива на военни разходи, характерни за държавите на източния фланг.
Съотношението от 2,05% поставя България приблизително в средата сред европейските членки на ЕС и НАТО. Особено показателно е сравнението с Франция, която също отделя 2,05% от икономиката си за отбрана. Париж разполага с ядрено оръжие и е сред водещите военни сили в Европа. България изпреварва по този показател Италия, която отделя около 2,01% от БВП.
В рамките на Балканите страната е сред държавите с по-висок дял на военните разходи. Пред нея са Гърция с 2,85% и Румъния с 2,28%, докато други държави от региона се движат около минималния праг, определен от НАТО.
Лидер по разходи за отбрана в Европа остава Полша, която отделя 4,48% от БВП, а балтийските държави също са сред тези с най-високи нива на военни инвестиции. В същото време голяма част от европейските членки на НАТО се придържат около границата от 2%, където попада и България.
Средното равнище на разходите за отбрана сред държавите от ЕС в НАТО през 2025 г. е около 2,5% от БВП. Това означава, че България остава под средното за съюза, но изпреварва редица западноевропейски държави.
Следващото предизвикателство пред страните от Алианса е новата цел, според която до 2035 г. разходите за отбрана трябва да достигнат 5% от БВП. Това ще изисква постепенно увеличаване на инвестициите в армията и отбранителните способности.
Към момента обаче данните за 2025 г. показват, че България изпълнява ангажиментите си към НАТО и заема стабилна позиция сред европейските държави по отношение на финансирането на отбраната.
