Според анализа причините са свързани с устойчиви мрежи на влияние, формално прилагане на политики срещу корупцията, институционална нестабилност и напрежение около изборните процеси. Отчита се и засилен натиск върху неправителствения сектор чрез законодателни инициативи и парламентарни проверки, което ограничава гражданското участие и подкопава прозрачността и отчетността.

Докладът посочва и трайни институционални проблеми – забавени или блокирани назначения в ключови регулатори и разпадане на антикорупционни структури, което е задълбочило кризата на доверие. Частичното анулиране на парламентарните избори от 2024 г. също е разкрило слабости в изборната система и конфликти между институциите.

Корупцията продължава да тежи и на бизнес средата. Повече от половината компании я определят като сериозна пречка, а огромното мнозинство я възприема като масово явление. Това влияе върху обществени поръчки, административни процедури и инвестиции, като често дава предимство на фирми с политически връзки вместо на най-конкурентните. В отделни сектори сивата икономика и недекларираната заетост остават траен модел, което увеличава рисковете от финансови злоупотреби.

В глобален план индексът показва, че нивата на корупция остават високи, а мерките срещу нея често не дават резултат. Средната оценка за държавите от ЕС е значително по-висока от българската, а по пътя към членство в ОИСР страната също е сред най-назад в класацията. Изводът е, че без последователни реформи, силни институции и реално прилагане на законите, негативната тенденция трудно ще бъде обърната.