Пророчествата за свършека на света засягат основно обществата на изобилието - там хората имат какво да изгубят и в материален, и в личен, и в професионален план, коментира за БТА доц. Валери Личев.

Ако човек няма какво да губи, едва ли го интересува кога точно ще настъпи краят на света - днес или утре,заключава той и констатира, че ако страхът от Апокалипсиса е основателен в обществата на изобилието, в обществата на нищетата той е нищожен.

Всъщност българите не ги е еня за свършека на света, защото желаят да настъпи края на растящата безработица, битовата престъпност, корупцията, растящите цени на тока, горивата и почти всички стоки и т.н. Може би мечтаят за края на финансовия апокалипсис, допълва ученият.

Апокалипсисът вече е настъпил на политическо, икономическо и социално ниво, така че няма от какво повече да се страхуваме, смята Личев. В хаоса от протести - на учени срещу министъра на образованието и председателя на Фонда "Научни изследвания", на пушачи срещу забраната за тютюнопушенето, и на непушачи срещу отмяната й, на пенсионерите срещу размера на пенсиите им, на майките за детските добавките, не забелязвам масова паника или изпадане в тревожност, отбелязва той.

Според него обаче чуваемостта на всички равнища в обществото е разрушена в резултат на нравствен апокалипсис. Фактът, че българинът не се интересува от тези псевдопророчества не говори за нарастване на рационалността му, твърди Личев.

Според него човек може да бъде рационален само в общества, където няма дефицит на институционални регулативи. Когато обществените отношения са ясно регулирани, плановете и проектите не се провалят от непредвидени обстоятелства, посочва антролопологът. Той допълва, че ситуацията в България не е такава и неочакваните фактори изникват на всяка стъпка.

Личев отбелязва, че на гръцки "апокалипсис" означава "откровение", а не край на света. Антропологът твърди, че в България живеем в апокалиптични времена от началото на социализма и че апокалиптични му изглеждат и предизборните обещания на българските политици. Затова той се страхува най-вече от поредното политическо "откровение" за предстоящите избори.

За начина, по който българите ще посрещнат т.нар. край на света Личев има много вероятно предположение - 21 декември се пада в петък, известен и като "ден на майстора", редица българи ще го посрещнат подобаващо - с ракия и салата, вероятно възползвайки се от възможността да се почерпят по някакъв повод.