Българите с най-малко извънреден труд в ЕС

За сравнение, средно в ЕС делът на работещите с удължено време достига 6,6% през миналата година. Тази група включва служители, които обичайно са на работното си място поне по 49 часа на седмица.

Тенденцията в Съюза е към намаляване на извънредния труд – през 2014 г. той е обхващал 9,8% от заетите, през 2019 г. – 8,4%, а през 2023 г. – 7,1%.

Най-много часове извън стандартното работно време през 2024 г. са отработили гърците (12,4%), следвани от кипърците (10%) и французите (9,9%). Освен България, в дъното на класацията са Латвия (1%) и Литва (1,4%).

Съществена е разликата между самонаетите и наетите на трудов договор – 27,5% от самостоятелно заетите работят над 49 часа, срещу едва 3,4% при наетите.

По професии най-често дълги часове се отчитат при квалифицираните работници в земеделието, горското и рибното стопанство (26,2%) и при мениджърите (21,1%), посочва Евростат.

Въпреки че официалните данни на Евростат сочат, че българите работят най-малко извънредно в целия ЕС, тези цифри може да се окажат дълбоко подвеждащи. Големият въпрос е дали статистиката изобщо отчита работата в сивия сектор – практика, която е широко разпространена у нас.

Хиляди служители в хотелиерството, ресторантьорството, строителството и селското стопанство често поемат допълнителни часове труд без договор и без официално отчитане.

Това означава, че реалният обем на извънредния труд може да е в пъти по-голям от отчетеното. Така България на хартия изглежда като страната с най-малко претоварени работници, докато в действителност мнозина продължават да бъдат експлоатирани в сивата икономика.