Българите се пенсионират все по-късно, на 67 и повече години

Отчетено е слабо повишение във възрастта на пенсиониралите се по чл. 68, чл.68а, чл.69а и чл.69б от КСО лица, което се дължи на нарастването на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО с 2 месеца за жените и с 1 месец за мъжете, пише varna24.bg.

Под законоустановената пенсионна възраст (62 години за жените и 64 години и 6 месеца за мъжете) са се пенсионирали 28,6% от новите пенсионери. Причината за това е възможността за ранно пенсиониране на работещите при тежки условия на труд, както и възможността за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с намален размер до 12 месеца преди навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО. За сравнение, през 2022 г. 30,2% от новите пенсионери са били под законоустановената пенсионна възраст.

Нараства относителният дял на лицата, които се пенсионират на 67 и повече години, в повечето случаи поради недостигащ стаж. Ако през 2022 г. те са били около 23% от общия брой на новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст, то през 2023 г. относителният дял на лицата, които са се пенсионирали на възраст 67 и повече години, се е увеличил с 5,6 процентни пункта до 28,8% от общия брой, пише Pariteni.bg. Това е тенденция, която се наблюдава през последните няколко години.

Лицата, работили в сектор "Отбрана и сигурност“ и пенсионирали се през 2023 г., са на средна възраст 54,6 години. Средната възраст на новите пенсионери с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е 53,9 години, като за мъжете тя е 54,7 години, а за жените 53,1 години.

През 2023 г. общият брой на пенсиониралите се с пенсии от държавното обществено осигуряване е 100 213, с 2 623 (2,7%) повече спрямо 2022 г. Лични пенсии са получили 87 369 пенсионери, с 5 938 (7,3%) повече спрямо предходната година, а наследствени пенсии са получили 12 844 лица, с 3 315 (20,5%) по-малко спрямо 2022 г.

Лични пенсии за осигурителен стаж и възраст са отпуснати на 51 599 лица или на 59,1% от всички пенсионирали се с лични пенсии (през 2022 г. този процент е бил 64,9%). Спрямо 2022 г. има намаление в броя на новоотпуснатите пенсии за осигурителен стаж и възраст с 1 285 (2,4%).

Пенсионерите с пенсии, отпуснати при условията на чл.68, ал. 1-2 от КСО през 2023 г., са 24 610 или 47,7% от пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии за осигурителен стаж и възраст (през 2022 г. техният дял е бил 50,2%). Броят им през тази година е с 1 914 (7,2%) по-нисък от броя на отпуснатите през 2022 г.

Броят на пенсионерите с лични пенсии за осигурителен стаж и възраст, отпуснати при непълен осигурителен стаж (чл.68, ал.3) е 13 247, с 10% по-висок от 2022 г., а средният осигурителен стаж на тези пенсионери е 21,6 години. Делът на пенсионерите с непълен стаж се увеличава от 22,8% през 2022 г. на 25,7%. Една от причините за това е разширяването на понятието "действителен стаж“, съгласно промените в КСО, според които за "действителен стаж“ се признава и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, както и периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Броят на новите пенсионери с пенсии, отпуснати в намален размер, до една година преди достигане на възрастта по общия ред е 6 837, с недостигащи средно 10,9 месеца до навършване на нужната възраст. Техният дял е 13,3 на сто от пенсионерите с новоотпуснати лични пенсии за осигурителен стаж и възраст (13,7% през 2022 г). Има намаление в броя им през 2023 г. спрямо 2022 г. с 395 (5,5 на сто).

На 13 лица са отпуснати пенсии като балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации.

Новоотпуснатите пенсии за ранно пенсиониране на лицата, работили при условията на първа и втора категория труд, са 5 714, като броят им е намалял с 523 (8,4%) спрямо предходната година. Техният дял е 11,1% от всички пенсионери с новоотпуснати лични пенсии за осигурителен стаж и възраст при 11,8% година по-рано.

През 2023 година 30 520 лица са получили лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване. Техният относителен дял в съвкупността на всички новоотпуснати лични пенсии е 34,9%, като се наблюдава нарастване по отношение на този показател спрямо предходната година, когато делът им е бил 29,7%. Увеличение се наблюдава и на абсолютния им брой, който е нараснал с 6 371 (26,4%). Това се дължи основно на промяната в Методиката за определяне на трайно намалената работоспособност. Съгласно промяната в Методиката общият процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент на най-тежкото увреждане се прибавят 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания. Това обстоятелство допринася за увеличаването на броя на новоотпуснатите пенсии за инвалидност, което от своя страна доведе до увеличение на общия брой на пенсионерите, както и на разходите за пенсии от държавното обществено осигуряване.