Българската мечта: Да си Вълк, пазен от кучетата и да хапваш курбан на остров Белиз с миски и шеф-овчари

Вълкът, който е в центъра на скандала с отпуснатите му 148 млн лева от Българската банка за развитие (ББР), се е изнесъл преди да стартира супер-мега-гранде операцията на прокуратурата, Антикорупционната комисия и МВР срещу него.

Не е случайно съвпадение. Бил е предупреден за акцията. Освен това му е бил осигурен коридор за изнасяне от страната. Ще отричат, но всички са наясно как става номера. Главпрокурорът Сарафов - също.

За сведение на овчето стадо, наричано за благозвучност българско население, Вълкът и въобще вълците в българския бизнес и политика са в една глутница с техните преследвачи. Затова сюжетът на поредната пиеска е твърде познат: В първо действие едни хора разрешават на Вълка да получи 150 милиона. Във второ действие си ги разпределят. В трето действие се появяват ловците – т.е. прокурорите и погват Вълка с рекламна хайка. Четвърто действие показва, че Вълкът отдавна е напуснал гората, която на всичкото отгоре е запалена от четирите края. Финал: Вълка пие ледени коктейли на Кайо Еспанто, Белиз, а компания му правят готини курви, пардон миски по бикини и онези, дето отпускат милионите и го „преследваха“. За обяд си поръчват агнешка курбан чорба по рецептата на баба и агнешки котлетчета, както ги правят на Шилигарника над Банско.

През това време…

През това време във фермата за животни овцете излизат с плакати и блеене да подкрепят спонтанно директора на кланицата, защото бил подгонил героично вълка. Просълзен и с нож в ръка шефът ги кани да изразят своята благодарност пред урните на 20 октомври.

Завесата се спуска.

Само че това може да не е краят на историята.

Преди време един друг Вълк, онзи от Уолстрийт, нашумя в целия свят и дори у нас, първо с автобиографичната си книга, а след това и чрез филма на Мартин Скорсезе. Става дума за Джордан Белфорт. Финансов гений и авантюрист, той тръгва от подножието на йерархията и достига върха, превръщайки се в приказно богат играч на най-голямата борса. Но както признава самият той: Каквото и да правиш, колкото и добре да го правиш, един ден ФБР почуква на вратата ти.

Разбира се това се случва в страни, където законът е закон. У нас за Вълците няма никаква опасност, защото те пишат и приемат законите, техни съмишленици ги „прилагат“ или заобикалят, а накрая си делят плячката, докато овцете блеят глупаво под някой килнал се пилон с развято опърпано знаме.

Белфорт има една чудесна мисъл, много подходяща за българската действителност: „Докато са бедни и нямат пари, е много лесно да бъдат управлявани“. Отнася се за стадото, което все не разбира кои и как го стрижат, доят и колят. Но все се просълзява на „Заблеяло ми агънце“…

Като сме на "Вълча" вълна да цитирам и една друга мисъл на милиардера, който въпроки гениалните си маневри, се оказва в съда, а след това в затвора. „Има неща, с които не бива да се шегуваш, защото все едно дърпаш дявола за опашката. Например да плюеш в лицето на Успеха. Ако го правиш прекалено дълго и нахално, той в крайна сметка също ще те заплюе. И тази плюнка ще те размаже на стената като петно“.

Никой български политик, управленец, милионер, прокурор, ченге и пр. не вярва, че това може да застигне и него. Те обикновено са безсмъртни и недосегаеми. Като такъв се изживяваше един техен побратим до 16 август миналата година.

Поука: Белфорт ни казва, че ако ще на Белиз да ти слугуват и да те пазят 50 души, това не гарантира нищо. Защото Съдбата често си тананика: „Бърз е моят пистолет“.

Песничка, която политици, олигарси, прокурори, ченгета и други Вълци от corrupt pack („корумпираната глутница“) трябва да разпознават още от първия тон.

Огнян Стефанов