Зам.-председателят на БАН: Българската наука умира, както и българската държавност

Според него сме свидетели на един много тъжен ден за българската наука, но и за българската държавност. А системата се разпада. „Човек не може да мисли за хляба си и да прави наука едновременно“, посочи проф. Николов.

По думите му субсидията, която получава БАН за следващата година, е ниска. „Ако младите учени не получат подкрепа, как ще останат тези хора в България“, попита професорът. Той обясни, че академията не може да покрие една четвърт от местата за докторанти. А младите учени избират по-скоро да заминат за чужбина. „Става дума и за отношение към науката. Когато усетят едно недостатъчно дружелюбно отношение към това, което правят, естествено ние ги прогонваме. Това е тъжното“, посочи професорът.

Той изрази мнение, че учените не са доволни от подготвения бюджет от 78 милиона, тъй като санитарният минимум е 98 милиона. „Реално на нас ни трябват над 100 милиона“, уточни още зам.-председателят на БАН.

Проф. Николов допълни, че с голяма част от парите се покриват разликите в минималните заплати и стипендиите. 510 лева заплата не е достатъчна да привлече млади учени. А 14 милиона от отпусканите субсидии всъщност са за държавни нужди. „Много отдавна ние не получаваме пари за наука“, заяви още професорът.

В понеделник предстои да се проведе ново заседание на общото събрание на БАН. „Не бяхме разбрани за съжаление“, посочи проф. Николов.