Българските деца са на челните места по функционална неграмотност, според УНИЦЕФ

Според изследването в много държави има влошаване на академичните способности сред децата, което се дължи на затварянето на училищата по време на пандемията от коронавирус, сочи проучването, което сравнява данни от 43 държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и ЕС.

Директорът на отдела на УНИЦЕФ за проучвания и прогнози Бо Виктор Нюлунд алармира, че децата са изпитвали затруднения в редица области още преди пандемията.

"Сега, предвид увеличаването на икономическата несигурност страните трябва да превърнат в приоритет образованието, здравето и благосъстоянието на децата, за да им гарантират възможности и щастие за цял живот, както и да гарантират икономическата сигурност на обществата ни", отбеляза той.

Според доклада в тези 43 държави има общо 8 милиона 15-годишни, или около половината от децата в тази възрастова група, за които се смята, че са функционално неграмотни, тоест, не могат да четат с разбиране. Наред с България, делът на тези деца е най-висок в Колумбия, Коста Рика, Кипър и Мексико. 

От друга страна, Нидерландия и Дания са двете държави, в които децата живеят най-добре, що се отнася до психичното им благосъстояние, физическото им здраве и уменията им. На трето място се нарежда Франция, следвана от Португалия и Ирландия, пише в доклада.

На дъното на тази класация са Нова Зеландия, Колумбия, Мексико, Турция и Чили.

Според изследването се наблюдава още значителен спад на детската смъртност, цялостно намаляване на броя на самоубийствата сред младежите и увеличаване на броя на децата, които завършват училище.

Въпреки това в доклада се изразява безпокойство относно психичното здраве, като се наблюдава спад на удовлетворението от живота сред децата. Япония е единствената държава, в която се отчита подобрение по този индекс.

Физическото здраве на децата също се влошава, като броят на децата с наднормено тегло продължава да расте.

"В началото на пандемията данните показваха обезпокоителна тенденция за благосъстоянието на децата, особено за тези, които идват от семейства с по-ниски доходи", посочи Нюлунд. "Предизвикателствата, които срещат децата, ни показват, че трябва да открием последователен, цялостен и всеобхватен подход, който зачита техните нужди във всеки етап от живота им", уточни той.