БАН бойкотира реформата, иска министерски оставки

По думите на председателя на БАН Никола Съботинов двамата министри многократно са канени и информирани от учените за това как протичат реформите в БАН, но не са върнали нито веднъж обратно мнение до Академията.

Той се опасява, че Дянков и Игнатов няма да припознаят и оценят реформите, които се правят в институтите и ще си позволят „да махнат с лека ръка" на направеното до момента.

Затова учените от БАН са решили, че след като няма признание за тях и труда им, те ще спрат реформите докато не се осигурят подходящи условия за тяхното осъществяване. Освен това, от БАН предвиждат протест, който ще се проведе на 3 ноември.

Никола Съботинов обясни, че реформите в БАН се изпълняват на няколко етапа.

Първо е била назначена международна експертна оценка, която е установила, че в България действително има научен потенциал. Следващата стъпка от реформите е била промяната на възрастовия състав с увеличаване на младите хора, които работят към академията. Проведени са избори на директори на отделните институти.

От БАН вече спират съкращаването на администрацията, тъй като не могат да покрият обезщетенията. Спира се назначаването на млади хора в академията. Спира се и използването на резултатите от персоналното атестиране на учените. Решението предстои да бъде одобрено от Общото събрание на БАН.

Никола Съботинов посочи, че анонимен женски глас се е обаждал с предупреждението, че ако не се уволнят или назначат определени служители за конкретна длъжност, в медиите ще излязат унищожителни материали за финансовите далавери и злоупотребите на БАН.

Председателят на БАН с огорчение коментира, че само няколко дни след обажданията в."Стандарт" действително е публикувал унищожителни статии за БАН, които обаче не са отразявали реални факти.

Учените призовават да се спре унищожаването на духа и националното самочувствие, да спре унижението на българските учени, да се прекрати ликвидацията на качествената българска наука и образование. Те настояват още да се спре демагогията и некомпетентността при финансирането на науката.

Учените посочиха, че научните звена в БАН са редуцирани от 69 на 42. Всеки от тях има определен бюджет, който стига за изплащане на около 60% от фонд „Работна заплата".

Ръководството на всяко отделно звено определя как да се справи с дефицита на финансиране. Вариантите са три - да се работи на намален работен ден, да се правят съкращения на кадри, както и да се излиза в неплатени отпуски. Най-тежко е положението в Националния институт по хидрология и метеорология и в геофизичния институт и 11 сеизмични обсерватории в страната, които работят към него, подчерта Съботинов.

Той обясни, че в НИМХ работят 720 души в непрекъснат дежурен режим. За тях няма пари. „Дянков знае ли каква икономическа полза има от една добре направена метеорологична прогноза", попитаха учените от БАН. Така те отговарят на твърденията на финансовия министър, че институтът не е икономически изгоден.

Около 40% от средствата на БАН са собствени приходи, които се използват за финансиране на различни проекти. Тези пари обаче не могат да се дадат за заплати. БАН се нуждае от финансиране основно за труда на учените, за поддръжка на инфраструктурата и за съфинансиране по различни проекти.

БАН върви към ликвидация, посочи още Никола Съботинов и запита риторично дали това е в интерес на обществото. „Това е държавна политика. Нашата държава нехае", убедени са учените от БАН.

Те са категорични, че в България има наука и има научен потенциал. Учените питат как да правят проекти, след като нямат принтер и хартия и вадят пари от джоба си за елементарни разходи. Учените алармираха, че някои от тях са теглили кредити и не могат да ги изплатят.

Освен това, научните работници, които предстои да се пенсионират, но непрекъснато излизат в неплатени отпуски, губят т.нар индекс при пенсиониране.