Бардела vs. Меланшон на балотаж: Френските кошмари на Брюксел стават все по-реални

Умерените политически сили обаче разчитаха, че ще успеят да излъчат единен кандидат, който да го спре на втория тур. Последните социологически проучвания разклащат тази увереност, тъй като показват, че на хоризонта се появява нов фактор – лидерът на крайнолявата партия „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон.

Според няколко скорошни проучвания Меланшон вече има реален шанс да достигне до балотажа. Това би означавало, че на втория тур няма да присъства кандидат на политическия център, способен да обедини широк спектър от избиратели срещу крайната десница. За Франция, която е втората по големина икономика в Европейския съюз, подобно развитие би представлявало сериозно политическо сътресение.

Меланшон черпи значителна подкрепа сред работническите среди и имигрантските общности, но остава една от най-поляризиращите фигури във френската политика. Критиците му го обвиняват в радикализиране на обществения дебат, а социологическите данни показват, че той е сред най-нехаресваните политици в страната. Въпреки това 74-годишният лидер успява да възстанови позициите си след неуспешните местни избори по-рано тази година и води активна кампания за президентския вот.

Тревогата в центристкия лагер расте и заради липсата на единство. Бившият премиер Едуар Филип и друг бивш премиер – Габриел Атал – продължават ожесточеното си съперничество за лидерството в центъра. Анализатори предупреждават, че разпиляването на гласовете между няколко умерени кандидати може да отвори път именно за балотаж между Бардела и Меланшон.

От своя страна и крайната левица, и крайната десница изглеждат вече подготвени за подобен сблъсък. През последните години Меланшон многократно твърди, че френската политика неизбежно върви към противопоставяне между неговото движение и крайната десница, докато традиционните партии постепенно губят влияние. В лагера на „Национален сбор“ също смятат, че именно кандидат на левицата е най-вероятният съперник на втория тур.

Проучванията обаче показват сериозно предимство за крайната десница. При евентуален балотаж между Бардела и Меланшон лидерът на „Национален сбор“ би спечелил убедително с близо 70% от гласовете. Това поставя умерената левица в особено трудна ситуация. Социалистите са раздирани от вътрешни конфликти, а потенциални кандидати като евродепутата Рафаел Глюксман засега не успяват да се наложат като обединителни фигури.

По-малко от година преди президентските избори Франция все още разполага с време за политическо прегрупиране. Засега обаче тенденцията е ясна – крайната десница и крайната левица постепенно затягат хватката си върху предизборната надпревара, докато политическият център продължава да търси начин да избегне сценарий, който мнозина във Франция и Европа определят като най-нежелания възможен изход от изборите през 2027 г., пише в заключение Politico.

Как Франция филтрира крайностите. И защо може да се провали

Френската президентска избирателна система от десетилетия се смята за един от най-ефективните механизми за ограничаване на политическите крайности. Създадена по времето на Шарл дьо Гол, тя разчита на двутуров мажоритарен вот, при който първите двама кандидати от първия тур се изправят един срещу друг на балотаж. Целта е бъдещият държавен глава да получи подкрепата на мнозинството от избирателите и да разполага със силна демократична легитимност.

През годините системата многократно е успявала да блокира възхода на крайнодесни и крайнолеви кандидати чрез т.нар. „републикански фронт“. Когато радикален политик достигне до втория тур, умерените партии от левицата, десницата и центъра обикновено загърбват различията си и призовават избирателите да подкрепят неговия опонент. Така през 2002 г. консерваторът Жак Ширак печели с над 82% срещу крайнодесния Жан-Мари Льо Пен, а през 2017 и 2022 г. Еманюел Макрон победи Марин Льо Пен благодарение на подкрепата на широк спектър избиратели.

Но ако на президентските избори през 2027 г. на балотажа достигнат представители на крайната десница и крайната левица, системата рискува да загуби способността си да произвежда консенсусен победител. В подобен сценарий няма да съществува умерен кандидат, около когото да се обединят останалите политически сили, а милиони центристки избиратели могат да се окажат изправени пред избор между две неприемливи за тях алтернативи.

Подобно развитие би довело и до сериозна криза на легитимността. Ако бъде избран след балотаж между двама радикални кандидати при ниска избирателна активност, победителят може да се окаже с ограничена обществена подкрепа, което би увеличило риска от протести, политическо напрежение и гражданско недоволство още в началото на мандата.

Допълнителен проблем е, че след президентските избори във Франция се провеждат и парламентарни. Ако радикален кандидат спечели президентския пост, но не получи мнозинство в Националното събрание, страната може да навлезе в период на т.нар. „съжителство“ – президент и правителство от противоположни политически лагери. При сегашната силна поляризация подобна ситуация би могла да доведе до институционална блокада в една от най-големите икономики и военни сили в Европа.

Така системата, създадена преди близо 70 години, за да предпазва Франция от крайностите, днес се изправя пред собственото си най-голямо изпитание. Ако политическият център продължи да губи влияние, механизмът, който десетилетия наред гарантираше стабилност, може да се превърне в източник на най-сериозната политическа криза от създаването на Петата република насам.

А катаклизъм във втората по големина икономика в ЕС означава криза за самия ЕС. Още повече, че предвидените от Брюксел механизми за контрол ще се сблъскат с острата съпротива на един новоизбран краен лидер на кормилото на една от движещите сили на европейския проект.

До какво би довел подобен сблъсък между един от двигателите и мозъка на блока? Със сигурност, до нищо добро.