След като вече ви разказах как се возих в динозавър от 1975 г. по трасето Своге-София, сега, обнадеждена от новините и слуховете, че новите „Шкода“ наистина се движат и то не само по празници, давам нов шанс на „БДЖ - Пътнически превози“, този път с обратния маршрут – София-Своге. Качвам се в КПВ 20225 от София за Лакатник, който тръгва в 16:10 часа.
Датата е 26.08.2026 г. Не е празник по календар, но си е празнично – тръгваме съвсем навреме и се движим напълно и изцяло наред.
Тръгваме навреме. И не се прекачваме
Климатикът работи, чисто е, не се прекачваме на София Север, а пътуваме директно. Движим се по разписание, даже в един момент на пътуването става ясно, че избързваме с минута-две.
Вярно, ремонтът на Централната жп гара още тече и продължава да има влакове по северното направление (Своге, Лакатник, Мездра, Русе, Видин, Варна, Плевен и Лом), които изискват прекачването на пътниците на два влака – първо се качват на една мотриса от София до София Север, след това на втора от Север към тяхната гара, но този не е от тях.
Другото вярно е, че Централна жп гара, независимо от ремонта, продължава – по груби оценки – да е едно от по-мръсните места, ако не на планетата, то поне в София, но пък влакът, в който пътувам, е чист. Подът е чист, няма отпадъци, не изпитвам погнуса да седна на седалките, нито да се докосвам до повърхностите. Има и климатик, който работи и то добре, прохладно е, без да духа във врата и да води до схващане.
Няма „ту-дуф, ту-дуф“
Влакът не е подбиран специално, за да е от новите влакове, а е избран на случаен принцип от разписанието. Вози меко и, ще ви разочаровам, но не се чува „ту-дуф, ту-дуф“. Кондукторът поздравява и сам с усмивка признава, че тази среда е много по-приятна за работа. Надява се, че няма да съсипем влака от глупост и от желание да цапаме и рушим, а заедно ще си го пазим чист, нов и хубав дълго време.
Не съм единственият пътник, който за първи път се вози в новата „Шкода“. Други хора открито на глас коментират, че е много хубаво. Чистотата е нещото, което се харесва на всички, редовните пътници са се нагледали на „страшни мизерии“ през годините. Единственият недостатък, освен интернетът, който трябва да го има, но го няма – поне в този влак, е, че дружно не откриваме къде се намират кошчетата за боклук. Но нищо, ще ги намерим с времето, шегуват се пътниците.
Нов влак, стар ремонт
Ремонтът на Централна жп гара София вече се очаква да приключи през 2028 г., а дейностите по междугарието – през 2029 г., стана ясно от отговори на НКЖИ до ФрогНюз в средата на юни 2026 г. Прекачването на гара София Север за пътниците във влаковете по направленията Своге, Лакатник, Мездра, Русе, Видин, Варна, Плевен и Лом, което първоначално трябваше да продължи до август 2025 г., а след това срокът беше удължен до юни 2026 г., сега се очаква да остане в сила до края на 2027 г. след въвеждането в експлоатация на 11-и и 12-и коловоз и изграждането на нова контактна мрежа над тях.
Междувременно ремонтът получава нови срокове, по-висока цена и продължава да поставя въпроси за планирането и управлението на един от най-важните железопътни обекти в страната. Към момента проектът е оскъпен с 20 712 247,83 евро без ДДС. От тях 11 497 322,62 евро са по договора за модернизация на коловозното развитие на Централна гара София и участъка до Волуяк, а 9 214 925,21 евро – по договора за сигнализация, телекомуникации и европейската система за управление на влаковете (ERTMS).
И все пак този път БДЖ успя
Въпреки всичко новите влакове се движат. И се движат добре. Определено са стъпка в правилната посока. Пътуването София–Своге този път мина без нито една от онези случки, които през годините превърнаха пътуването с БДЖ почти в отделен жанр – закъснения, жега, мръсотия, прекачване, неяснота кога и как ще стигнеш.
Този път просто се качих на влака. Той тръгна навреме. Беше чист и прохладен. Седнах спокойно. Не се прекачих на София Север. Не чаках. Не се чудех какво се случва. И пристигнах. Звучи като нещо съвсем нормално. За българската железница обаче точно тази нормалност дълго време липсваше.
Новите „Шкода“ няма да оправят сами релсите, гарите, ремонтите, разписанията и всички натрупани проблеми на БДЖ. Но пък показват колко много се променя едно пътуване, когато поне част от системата най-после е такава, каквато трябва да бъде.
Има и нещо друго. Новият влак не е само по-приятен за пътниците. По-приятно е и за хората, които работят в него. Усмихнатият кондуктор, който се надява да го пазим, вероятно казва достатъчно. Ако искаме нови, обучени и възпитани хора да искат да работят в железницата, средата, която им предлагаме, също има значение.
А оттук нататък част от задачата е и наша. Да не превърнем след няколко години новите влакове в онова, от което сега толкова се радваме, че сме избягали. Да не цапаме, да не чупим и да не приемаме хубавото за нещо, което някой друг е длъжен да пази вместо нас.
Wi-Fi така и нямаше. Кошчетата също не намерихме. Но стигнахме до Своге навреме, на чисто и прохладно, без прекачване и без приключения. А понякога най-добрата новина за БДЖ е точно тази – че няма никаква новина. Влакът просто си свърши работата.
P.S. Към края на пътуването намерихме и кошчето за боклук. Беше точно при вратите за качване и слизане. Значи остана само Wi-Fi.
