Очакванията бяха 9 август да бъде последният ден за серия 32. От 10 август част от влаковете трябваше да бъдат поети от мотриси „Сименс“ и от новите електрически влакове „Шкода“ – серия 34.
Планът обаче е променен в последния момент.
Според информация, разпространена в железопътни общности и цитирана от Balkanec.bg, новите мотриси „Шкода“ вече са предадени на Министерството на транспорта и съобщенията, но все още не са административно готови за редовна експлоатация.
Планираните за 7, 8 и 9 август служебни влакове до Петрич с новите мотриси са били отменени още на 6 август.
Така серия 32 получава още малко време. Нова официална дата за окончателното ѝ извеждане от редовна експлоатация засега няма.
Ние вече сме пътували с една от тях
Всъщност „чамугите“ са ни познати не само от снимки и разкази. През 2024 г. екип на ФрогНюз се качи на една от старите мотриси по линията през Искърското дефиле, за да провери как изглежда пътуването с влак в разгара на тогавашната реорганизация на движението.
Качихме се от Своге на сутрешния влак за София. Влакът беше произведен в Рига през 1971 г., а вътре времето сякаш беше спряло някъде десетилетия по-рано.
Тогава описахме пътуването без особена милост към машината: мръсни вагони, тесни седалки, графити, прах и характерни миризми. Пътниците се шегуваха, че са попаднали в „динозавър“ и са се върнали в миналото.
Но зад иронията имаше и нещо друго. Хората просто искаха да стигнат до София.
Тогава един от пътниците ни каза нещо, което вероятно описва най-точно отношението към тези влакове: „Ние сме си виновни, че го търпим“.
И въпреки всичко – влакът вършеше работа.
Две години по-късно тази стара електричка вече трябваше да бъде история. Само че историята явно още не е готова да я прибере.
Повече от 50 години по българските релси
Първите мотриси от серия 32 пристигат в България през 1970 г. Те са произведени в Рижкия вагоностроителен завод в тогавашния СССР, днес в Латвия.
Моделът ЕР25 е създаден на базата на съветските ЕР9 и ЕР2 и е адаптиран за българските железници и стандартното у нас междурелсие от 1435 мм.
Между 1969 и 1979 г. за БДЖ са произведени общо 79 четиривагонни състава.
Всеки от тях има два моторни и два прикачни вагона. Общата продължителна мощност е 1320 kW, а конструктивната максимална скорост – 130 км/ч. Заради амортизацията през 2002 г. допустимата скорост е ограничена до 110 км/ч.
Техническите характеристики обаче отдавна са само част от историята на тези влакове.
За много хора „чамугата“ е звук, гледка и усещане.
Влакът, който стана част от Искърското дефиле
Десетилетия наред серия 32 е сред основните мотриси по линията през Искърското дефиле.
Между София, Своге, Бов, Лакатник и Мездра те превозват хора, които всеки ден пътуват до работа и училище. През почивните дни вагоните се пълнят и с туристи, тръгнали към планината.
Така старите електрички постепенно се превръщат в част от пейзажа.
За някои са неудобни, шумни и остарели. За други са част от детството и ежедневието им.
А за железопътните любители са машини, които си струва да бъдат заснети, преди окончателно да изчезнат от разписанието.
Именно затова очакваното спиране на серия 32 предизвика вълна от снимки и видеоклипове в социалните мрежи.
Железопътни ентусиасти започнаха да си казват „сбогом“ с влаковете още преди последният курс да е направен.
Оказа се, че са избързали.
„Шкода“ чака, „чамугата“ продължава
Новите електрически мотриси „Шкода“ – серия 34, трябва да бъдат част от обновяването на подвижния състав на БДЖ и постепенно да заменят най-старите влакове.
Очакванията бяха това да започне именно през август.
Но новите мотриси все още не са административно готови за редовна експлоатация. А докато процедурите приключат, старите влакове остават там, където са били и досега – на релсите.
Това създава необичайна ситуация.
Пътниците чакат по-модерни влакове, железопътните ентусиасти получават още малко време със старите, а серия 32 продължава да върши работа, въпреки че отдавна е надхвърлила представата за „нова“ техника.
