„Ние на Балканите имаме съвсем друга история. Ние сме православни, ние пишем на кирилица, ние сме славяни. Има съвсем друг профил България. Ние не можем и не бива да налагаме други неща на българския народ. Правителството се съобразява с исканията на българите. Поляците и балтийците имат други искания“, заяви Кутев пред БНТ.

 

Проблемът с това обяснение е, че фактите за самата коалиция не го потвърждават.

 

Според френските инициатори в „Коалицията на желаещите“ вече участват 35 държави. Сред тях са и балкански страни като Румъния, Гърция, Хърватия, Словения и Северна Македония. Първите три са православни държави, а Северна Македония използва кирилица.

 

Украйна също използва кирилица и има голямо православно население.

 

Така православието, славянският произход и използването на кирилица очевидно не са критерии, по които държавите се определят като част от коалицията. Остава неясно и защо България би имала „друг профил“ от други балкански държави, които са избрали да участват.

 

Още по-любопитно е твърдението на Кутев, че в коалицията участват „седем, осем или девет държави“. То не съответства на актуално посочвания от френските инициатори състав от 35 страни.

 

Това повдига и друг въпрос – дали депутатът не смесва „Коалицията на желаещите“ с друг формат на военното сътрудничество около Украйна. Подобен формат е например инициативата FREYA, в която участват ограничен брой западноевропейски държави и Украйна.

 

„Многовекторната“ политика


Обяснението на Кутев се вписва в по-широката заявка на управляващите за т.нар. многовекторна външна политика. Самото понятие обаче не дава отговор на най-важния въпрос – по какви конкретни критерии България решава към кои международни инициативи да се присъедини и от кои да се дистанцира.

 

Членството на България в ЕС и НАТО предполага конкретни ангажименти и политически позиции. Затова аргументът, че страната е православна, славянска и използва кирилица, трудно може да обясни сам по себе си защо тя стои извън една международна инициатива в подкрепа на Украйна.

 

На този фон прави впечатление и отсъствието на представител на българската власт от приема в украинското посолство по повод 35-ата годишнина от независимостта на Украйна.

 

Самото отсъствие, разбира се, не е доказателство за промяна на външнополитическия курс. Но поставено до думите на Кутев за „другия профил“ на България и дистанцирането от „Коалицията на желаещите“, то допълнително поставя въпроса какво точно означава заявената от управляващите многовекторност.

 

„Радев има право да налага своя начин на мислене“


Кутев беше категоричен и в подкрепата си за премиера.

 

Той заяви, че Румен Радев няма да прави компромиси и няма да позволи на никого да „мишкува зад гърба му“. По думите му премиерът може да бъде „много рязък“, когато реши, и да освобождава хора, ако прецени, че те не отговарят на принципите му.

 

„Сигурен съм в неговия интегритет“, каза Кутев.

 

Още по-показателна обаче беше друга негова теза – че Радев има право да налага своя начин на мислене, защото именно благодарение на него „Прогресивна България“ е спечелила властта.

 

Тук вече въпросът не е персонално за Радев, а за начина, по който управляващото мнозинство разбира властта.

 

Политическият мандат не е неограничено право на един премиер да „налага начина си на мислене“. В парламентарната демокрация управлението е ограничено от Конституцията, законите и разделението на властите, а институционалните правила са именно механизмът, който трябва да гарантира, че решенията не зависят единствено от личната воля на лидера.

 

Затова личната гаранция на Кутев за „интегритета“ на премиера не отговаря на по-съществения въпрос – какви институционални гаранции ще има за действията на самото управление.

 

„131 срещу 109“


Кутев атакува и опозицията, която според него непрекъснато се опитва да провокира управляващите.

 

„Цялата политическа класа е срещу нас, защото ние имаме 131 депутати, а всички заедно имат 109“, заяви той.

 

Тук отново се появява интересен политически аргумент – численото мнозинство като доказателство за правота.

 

Мнозинството в парламента безспорно дава възможност на управляващите да приемат закони и да реализират политиките си. То обаче не превръща всяко решение на мнозинството в правилно по дефиниция и не освобождава управляващите от необходимостта да обясняват действията си.

 

Особено когато става дума за външна политика, съдебна реформа и отношенията между изпълнителната и независимите институции.

 

Следващият тест – ВСС и прокуратурата


Според Кутев съществени промени трябва да настъпят след избора на новия Висш съдебен съвет, а след това и на главен прокурор.

 

„Прокуратурата е спирачка в момента“, заяви той и допусна, че може да получи обаждане от държавното обвинение заради думите си.

 

Това е може би най-конкретната заявка в цялото интервю. Управляващите очевидно очакват промени в съдебната система след избора на нов ВСС и нов главен прокурор.

 

Но именно тук ще бъде и един от най-сериозните тестове за „Прогресивна България“.

 

Ако управляващите действително искат да променят модела, въпросът няма да бъде просто кой ще замени сегашните лица. Ще бъде важно как ще бъде избран новият ВСС, какви кандидати ще бъдат предложени, каква ще бъде тяхната независимост и дали новата прокуратура ще бъде по-малко зависима от политическата власт, а не просто зависима от други политически лица.