А интересуват ли го украинските българи?
Интересуват ли го десетките хиляди българи в Одеска област, които вече четвърта година живеят под въздушни тревоги, руски ракети и дронове? Интересуват ли го българските мъже, които са на фронта в украинската армия и които умират, защитавайки домовете, семействата и родината си?
Днес българската държава е готова да вдигне глас в защита на един от най-близките съюзници на Кремъл, но мълчи за съдбата на собствената си историческа общност, превърната в жертва на същата тази война.
Още по-големият парадокс е, че именно независима Украйна даде на българите там най-големите права, които са имали за повече от два века – свободно обучение на български език, културни организации и пряка връзка с България.
И докато София спира военната помощ за Украйна и поставя под въпрос санкциите срещу един от духовните защитници на руската агресия, бесарабските българи продължават да преживяват войната не като политически дебат, а като ежедневие.
Това е най-важният въпрос към управляващите днес – как България стигна дотам да проявява повече загриженост за патриарха на държавата агресор, отколкото за българите, които са под нейните бомби?
Междувременно позицията на София срещу включването на патриарх Кирил в 21-вия пакет санкции на ЕС получи отзвук и в украинските медии. Издания като Kyiv Post и „Европейска правда“ отбелязаха, че България е готова да блокира целия пакет, ако ограниченията срещу руския църковен лидер останат в него.
Патриарх Кирил многократно е оправдавал руската агресия срещу Украйна и е представял войната като духовна битка на Русия срещу Запада. Именно заради тази подкрепа няколко европейски държави настояват той да бъде санкциониран.
Парадоксът е болезнен – българската държава избира да защитава човек, който застана на страната на агресора, докато хиляди българи в Украйна продължават да живеят под руските ракети, да губят близките си и да воюват за оцеляването на домовете си.
Историята вероятно ще запомни този момент с един болезнен въпрос – защо България намери думи в защита на патриарх Кирил, но не и същата решителност в защита на собствените си сънародници под руските бомби.
