„Нашата позиция не се променя, ние можем да засилим подкрепата за Украйна, но само според възможностите на България“, заяви Георги Илиев.
Петър Витанов също отхвърли твърденията за противоречие. По думите му България не блокира общоевропейските решения, но преценява самостоятелно всеки свой ангажимент.
„Не е колизия изказването на министър-председателя и на външния министър. Тя е в Киев във връзка с разговори за сътрудничество с Украйна в сферата на енергетиката“, каза Витанов.
Според него Киевската декларация представлява политически, а не юридически документ и не поражда правнообвързващи задължения за подписалите я държави. Той посочи още, че текстът, свързан с „Коалицията на желаещите“, се отнася до периода след евентуално мирно споразумение, когато ще бъдат обсъждани гаранциите за сигурността на Украйна.
Какво всъщност пише в декларацията
Публикуваният на сайта на украинския президент текст обаче съдържа формулировка, която привлече вниманието на политиците.
В него се казва:
„Признаваме важната роля на Коалицията на желаещите като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна, включително чрез предоставянето на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност, и изразяваме готовност да засилим участието си в нейната работа.“
В текста не се говори за официално присъединяване на България към „Коалицията на желаещите“. Вместо това подписалите държави заявяват, че признават важната роля на коалицията и изразяват готовност да засилят участието си в нейната работа.
Именно тълкуването на този текст се превърна в предмет на политически спор. От управляващото мнозинство твърдят, че декларацията не променя позицията на България и не представлява ангажимент за присъединяване към коалицията. Опозицията, от своя страна, посочва, че с подписа си страната официално подкрепя коалицията и заявява готовност за по-активно участие в дейността ѝ.
Какви ангажименти поема България
Освен текста за „Коалицията на желаещите“, декларацията съдържа и редица други политически ангажименти, които България подкрепя с подписа си.
Страната потвърждава подкрепата си за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници. Документът настоява Русия да прекрати войната и да изтегли напълно, безусловно и по проверим начин войските си от украинска територия.
Подписалите държави заявяват още, че ще продължат политическата, военната, финансовата и свързаната със сигурността подкрепа за Украйна. Сред приоритетите са укрепването на украинската противовъздушна отбрана и осигуряването на необходимите финансови ресурси и международни механизми за тази цел.
Киевската декларация предвижда и засилване на санкционния натиск върху Русия, включително чрез противодействие на заобикалянето на санкциите, ограничаване на дейността на т.нар. руски „сенчест флот“ и по-тясно сътрудничество срещу кибератаки, дезинформация и други хибридни заплахи.
Документът подкрепя възстановяването на Украйна след войната, включително на енергийната инфраструктура, разминирането и възстановяването на засегнатите райони. В него се потвърждава и подкрепата за европейската интеграция на Украйна и Молдова, както и за бъдещото членство на Украйна в НАТО, когато бъдат изпълнени необходимите условия.
Къде е спорът
Киевската декларация няма силата на международен договор и не поражда непосредствени правни задължения за България. Тя обаче представлява официален политически документ, под който страната поставя подписа си.
Именно затова дебатът не е дали декларацията има задължителна юридическа сила, а дали съдържанието ѝ съответства на публично заявената позиция на българското правителство.
Засега управляващите твърдят, че противоречие няма и че България запазва досегашната си политика – да не блокира общите европейски решения, но да преценява самостоятелно всеки конкретен ангажимент. Опозицията обаче вижда в подписаната декларация разминаване между думите на министър-председателя и официалната външнополитическа позиция, заявена в Киев.
Дали става дума за различно тълкуване на понятието „участие в работата на Коалицията на желаещите“, или за действително различни политически позиции, остава въпрос, по който спорът тепърва ще продължи.
