И „Батак“ пресъхва. Суша, течове и „ВЕЦ мафията“ оставят язовирите на България на дъното

Жителите от района подават тревожни сигнали и настояват държавата да предприеме спешни мерки. В графика на Министерството на околната среда и водите за септември е записано, че ресурсът на „Батак“ се използва за електропроизводство, напояване, промишлено и битово водоснабдяване. Въпреки това, спадът в нивата е видим и тревожен.
Национална картина: язовири под критично ниво
„Батак“ не е изолиран случай. В последните месеци редица големи и средни язовири в България пресъхват или са на критично ниски нива. Сред тях са Копринка, Жребчево, Камчия, Ясна Поляна, Ястребово, Тича, Домлян и Пясъчник.
Язовир „Копринка“ край Казанлък е сред най-пострадалите – известният водоем е сведен до локви, а на оголеното дъно вече се появяват стари сгради, останали под водата при изграждането му. „Жребчево“ също е в тревожно състояние – изоставената църква, която при нормални нива е наполовина във вода, вече е напълно суха.
Средните запаси в българските язовири през 2025 г. са около 55% от капацитета, с региони в Северозападна и Североизточна България под 25%.
Причини: климат и инфраструктура
Експертите посочват три основни фактора за кризата:
Сушата – 2025 г. е сред най-сухите в последните десетилетия. Валежите са под нормата, а дългите горещи периоди изчерпват наличните водоеми.
Амортизираната мрежа – България е с най-големите загуби на вода в ЕС. Между 40 и 70% от питейната вода изтича по пътя заради пробита и остаряла инфраструктура. В някои райони загубите достигат дори до 90%.
Подозрения за „ВЕЦ мафия“ – хората от засегнатите региони все по-често обвиняват малките ВЕЦ-ове, че източват язовири, за да произвеждат ток и печелят от преференциални тарифи. Според тях това става без оглед на нуждите на населението и земеделието. Неправителствени организации от години предупреждават, че липсва контрол върху частните ВЕЦ-ове и че схемата работи в интерес на малцина за сметка на обществото.
Моля, подкрепете ни.





