"Беше просто едно младо момче, спасихме го". Как Украйна залови севернокорейски военнопленник - разказват войниците

Едно от най-големите препятствия пред украинските сили, натоварени с тази цел, докато действаха в руската Курска област, беше да преодолеят фанатичния, самоубийствен устрем, насаждан в пхенянските войски.

 

„(Един севернокорейски войник) трябваше да бъде взет в плен, но с думите „Слава на партията“ или „Слава на Ким Чен-ун“ се взриви с граната“, разказва пред Kyiv Independent войник от украинските сили за специални операции с повиквателна „Борсук“.

В крайна сметка мисията се увенча с успех по-рано този месец, като един севернокорейски войник беше заловен от Силите за специални операции, а друг - от Военновъздушните сили на Украйна. Президентът Володимир Зеленски определи залавянето им като „неопровержимо доказателство“ за участието на Пхенян в пълномащабната война на Кремъл.

 

По данни на Украйна Северна Корея е разположила около 12 000 войници в Курска област, където Киев предприе изненадващо трансгранично нахлуване през август 2024 г.

 

Нито Русия, нито Северна Корея са признали официално за разполагането, което е последният ход във все по-нарастващата - и унизителна - зависимост на Москва от Пхенян за укрепване на армията ѝ, след продължителните доставки на артилерийски снаряди и балистични ракети.

 

„По същество ставаше дума за това да се предаде на международната общност, че трети страни наистина участват в тази война. И че Русия не е толкова непобедима, колкото твърди“, каза Борсук.

 

Kyiv Independent се сдоби с ексклузивни кадри от мисията, както и с интервюта с Борсук и неговия колега „Бернард“, които описват как са изпълнили задачата си, момента на залавянето и защо севернокорейските войски са много по-страшни от руските си колеги.

„Той все още имаше граната със себе си"

 

За да се докаже окончателно участието на Северна Корея, единствената възможност е била да се залови жив един от войниците им.

 

Въпреки че Борсук и Бернард не могат да разкрият подробности за подготовката, времето, мястото или броя на служителите, участващи в мисията, те разкриват, че са наблюдавали определен район в Курска област за продължителен период от време, чакайки идеалната възможност да действат.

 

Според украинските войници вражеската група, действаща в наблюдавания район, се е състояла изцяло от севернокорейци.

 

„Приближихме се до целта, където трябваше да действаме. Бяхме я наблюдавали и знаехме, че там са позициите на техните бази“, казва Бернард.

 

„Започнахме да се движим и беше установен контакт.“

 

В последвалата престрелка вражеската група дава жертви и започва да отстъпва. Един ранен севернокорейски войник е оставен настрана.

 

„Нашите момчета го държаха под постоянен контрол на огъня, за да се уверят, че не се движи и не прави резки движения“, казва Борсук.

 

След като се приближили до позицията му, обезвреждането му било деликатна и потенциално фатална маневра.

 

Националната разузнавателна служба на Южна Корея (НРС) вече е съобщавала, че някои севернокорейски войници са били принудени да се самоубият, за да избегнат залавянето им от украинските сили.

 

Говорителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Джон Кърби също по-рано повтори тези твърдения, като добави, че пленените севернокорейски войници се страхуват от тежки репресии срещу семействата си, ако се предадат.

 

„Той все още имаше със себе си граната, в допълнение към оръжието си, и беше много трудно да му я отнемем“, казва Борсук, описвайки момента, заснет на кадрите от видеокамерата, когато се приближават до войника.

В крайна сметка севернокорейският войник им позволява да се приближат и те успяват да му окажат първа помощ.

 

Борсук си спомня, че техният пленник се е държал „спокойно“ и е преценил, че е в стабилно състояние.

 

„Той беше в състояние да говори. Единственият проблем, който имаше, беше с крака му, всичко останало беше нормално“, казва той.

 

Според Бернард руската артилерия е започнала да стреля малко след като са стигнали до севернокорейския войник, вероятно разбирайки, че се опитват да го вземат в плен.

 

„(Желанието на Русия) да скрие присъствието на севернокорейските части е било много голямо“, казва Борсук.

 

„Тъй като (ударите) се приближаваха все повече и повече, той също осъзна какво се случва... От очите му се виждаше, че е човек; все пак искаше да живее“, казва Берсок.

 

„Ние го погледнахме. Ами той беше просто едно младо момче... Нямаше никакви мисли, никакво желание да използва физическа сила или нещо подобно“, казва Бернар.

 

„Ние просто го спасихме. И това е всичко.“

По-добре подготвени от руснаците

 

Двамата заловени севернокорейски военнопленници в момента се намират в ареста на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Киев. И двамата са били ранени и според съобщенията им се оказва медицинска помощ.

 

Единият е заявил, че е роден през 2005 г. и е започнал да служи като стрелец в Северна Корея през 2021 г., а другият военнопленник е роден през 1999 г. и служи в севернокорейската армия от 2016 г. като снайперист-разузнавач.

 

Както Борсук, така и Бернард казват, че има забележими разлики между представянето на севернокорейските и руските войници на бойното поле.

 

„В сравнение с руските войници те са много по-добре подготвени физически и психически. Те са целенасочено обучени за това къде отиват и какво ще правят“, казва Борсук.

 

„Ясно е, че руснаците не се насилват толкова много, колкото те. Те (севернокорейските войници) могат да носят тежки товари, да бягат на дълги разстояния и да оцеляват много по-добре в екстремни условия.“

 

Бернард предполага, че те са по-добре подготвени благодарение на осемгодишната си военна служба. Въпреки това, когато става въпрос за по-„сложни маневри“, севернокорейските войници се затрудняват да ги изпълняват ефективно, добавя той.

 

„Тук те не могат да приложат всичко, за което са били обучени, защото войната не е същата като тази, която са им казали или показали, че ще бъде“, казва Бернард.

Според Бернард севернокорейците изглежда се борят да се адаптират към безпилотните самолети и въздушното разузнаване, които играят доминираща роля на съвременното бойно поле.

 

По-рано Националната разузнавателна служба на Южна Корея заяви, че най-малко 300 севернокорейски войници са били убити, а други 2700 са били ранени в боевете в руската Курска област, като отдаде големия брой жертви на „неразбирането на съвременната война“ от страна на войниците, включително на „безполезните“ им опити да свалят безпилотни самолети с голям обсег.

„Нашите момчета го държаха под постоянен контрол на огъня, за да се уверят, че не се движи и не прави резки движения“, казва Борсук.

 

След като се приближили до позицията му, обезвреждането му било деликатна и потенциално фатална маневра.

 

Националната разузнавателна служба на Южна Корея (НРС) вече е съобщавала, че някои севернокорейски войници са били принудени да се самоубият, за да избегнат залавянето им от украинските сили.

 

Говорителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Джон Кърби също по-рано повтори тези твърдения, като добави, че пленените севернокорейски войници се страхуват от тежки репресии срещу семействата си, ако се предадат. „Той все още имаше със себе си граната, в допълнение към оръжието си, и беше много трудно да му я отнемем“, казва Борсук, описвайки момента, заснет на кадрите от видеокамерата, когато се приближават до войника. В крайна сметка севернокорейският войник им позволява да се приближат и те успяват да му окажат първа помощ.

 

Борсук си спомня, че техният пленник се е държал „спокойно“ и е преценил, че е в стабилно състояние.

 

„Той беше в състояние да говори. Единственият проблем, който имаше, беше с крака му, всичко останало беше нормално“, казва той.

 

Войник от украинските сили за специални операции, с повиквателна „Бернард“, разговаря с Kyiv Independent.

 

(Джейсън Блевинс/The Kyiv Independent) Според Бернард руската артилерия е започнала да стреля малко след като са стигнали до севернокорейския войник, вероятно разбирайки, че се опитват да го вземат в плен.

 

„(Желанието на Русия) да скрие присъствието на севернокорейските части е било много голямо“, казва Борсук.

 

„Тъй като (ударите) се приближаваха все повече и повече, той също осъзна какво се случва... От очите му се виждаше, че е човек; все пак искаше да живее“, казва Берсок.

 

Дария Шулженко, Kyiv Independent. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.