„Многократно съм подавала сигнали“
Гергана Папазова, която в социалните мрежи е поставила на профила си снимка с георгиевска лентичка – символ, свързан с руската военна памет, а след 2014 г. и особено след пълномащабната инвазия срещу Украйна – широко използван като знак на подкрепа за руската държавна и военна политика, твърди, че опитвала да потърси съдействие от институциите много преди тежките случаи от последните дни.
„Многократно съм подавала сигнали в полицията, но нямаше реакция“, заяви тя пред журналисти. По думите ѝ е звъняла на 112 многократно, а оттам са изпращали полицейски екипи, но проблемът със събиранията на групата не е бил решен.
Майката казва, че посочвала конкретни места в Пловдив, на които младежите се събирали – Бунарджика, Сцената и района на Съединението. Заради Бунарджика потърсила и Общинска охрана. По думите ѝ оттам обяснили, че на мястото има само един охранител, който трудно би могъл да се справи с компании от по 10–15 души. Била посъветвана да подаде сигнал до Общината, за да бъдат осигурени повече служители.
Папазова твърди и за случай, при който късно вечерта търсела сина си на Сахат тепе. Там двама души ѝ предложили наркотици. По думите ѝ след това отишла в Четвърто районно управление, за да съобщи за случилото се, но не последвала реакцията, която очаквала.
От „кротки агънца“ до група, която майката определя като „секта“
По думите на Папазова промяната в поведението на сина ѝ започнала преди около година и половина, когато той бил на 16 години и ѝ казал, че се е запознал със скинари.
„Оттогава започнаха едни излизания през нощта. Започна да пие алкохол“, разказа тя.
Майката твърди, че опитвала да контролира ситуацията – разговаряла постоянно с него и му правела тестове за наркотици. По думите ѝ не установила употреба на наркотици, но проблемът с алкохола бил сериозен. Разказа и за случай, при който се наложило момчето да бъде откарано в спешно отделение след употреба на алкохол.
Папазова определя компанията като крайна група и дори използва думата „секта“. Синът ѝ обаче представял приятелите си пред нея като „кротки агънца“ и твърдял, че просто стоят заедно по пейките.
„Година и нещо е някакъв адски тормоз с тези събирания. Започна да не се прибира, да не си вдига телефона“, разказа тя.
Побоят над непалците е бил заснет
17-годишният младеж и негов 18-годишен познат са обвинени за причиняване на леки телесни повреди на двама непалски граждани по хулигански подбуди.
Според наблюдаващия прокурор Мирослав Алендаров в рамките на разследването е иззет мобилен телефон, в който е открит видеозапис от нападението. Прокуратурата ще преценява и дали обвинението трябва да бъде прецизирано заради евентуални ксенофобски подбуди.
„Няма причина за проявената агресия, а от клипа се вижда, че тя е прекомерна“, заяви прокурорът.
Пред майка си непълнолетният дал друго обяснение за случилото се. По думите ѝ той казал, че двамата непалци били възприети от групата като хора, употребили наркотици и повръщали.
„Казах му, че ако види някой да повръща, значи не му е добре на този човек и трябва да му се помогне. Това му беше обяснението пред мен. Не знам дали ме е излъгал“, разказа Папазова.
Присъствал е и при убийството на Георги Кузев
Връзката с далеч по-тежкия случай на Младежкия хълм е установена при разследването на убийството на 37-годишния Георги Кузев.
Прокуратурата подчертава важна разлика – към момента няма данни 17-годишният да е участвал в самото убийство. Има данни, че е присъствал при случилото се.
За убийството на Кузев са обвинени други петима младежи. Според обвинението престъплението е извършено в съучастие, по особено мъчителен за жертвата начин.
Папазова твърди, че синът ѝ се прибрал потресен след случилото се. По неговия разказ пред нея първоначалната цел била Кузев да бъде сплашен, а не убит.
Съдът освободи двамата обвиняеми за побоя над непалци
В сряда Районният съд в Пловдив не остави в ареста двамата младежи, обвинени за нападението над непалците.
На 18-годишния беше определена парична гаранция от 700 евро. 17-годишният беше поставен под надзора на инспектор от Детска педагогическа стая. Заседанието се проведе при закрити врата заради непълнолетието на единия обвиняем.
По данни на прокуратурата двамата са завършили 11-и клас и са с чисто съдебно минало. Наблюдаващият прокурор посочи, че към момента няма данни за предишни противообществени прояви.
Това обаче се разминава с разказа на майката за проблеми, продължили повече от година, и за, по думите ѝ, многократните ѝ опити да привлече вниманието на институциите към средата около сина ѝ. Самата тя не отрича необходимостта той да понесе отговорност, ако вината му бъде доказана.
„Ако получи наказание и си го изтърпи, не мисля, че ще му се отрази зле. Трябва да си вземе поука“, каза Папазова.
Ако е имало сигнали, какво са направили институциите?
Разказът, независимо достверен или не, ѝ оставя въпрос, който вече излиза далеч извън отговорността на едно семейство: получавали ли са полицията, общината и останалите институции сигнали за тази група младежи и, ако да, какво са направили с тях?
Папазова твърди, че не е подала един сигнал след конкретен инцидент, а многократно е търсила съдействие в продължение на повече от година. Посочвала е места, описвала е събиранията и е предупреждавала за промяната в поведението на сина си.
Разбира се, един родител носи отговорност за детето си. Но има граница, отвъд която семейството не разполага нито с правомощията, нито с инструментите на държавата. Родителят не може да проверява кой продава алкохол на непълнолетни, да разследва групи, да контролира обществени пространства или да установява дали зад привидно хулиганско поведение се развива по-сериозна радикализация. Именно за това съществуват полицията, социалните служби, местните комисии и останалите институции.
Затова твърденията на Папазова трябва да бъдат проверени – не просто цитирани. Има ли регистрирани обаждания на 112? Колко са? Какво е било съдържанието им? Изпращани ли са патрули и какво са установили? Има ли нейни сигнали в районните управления или в общината? Предавана ли е информация между полиция, социални служби, училище и Детска педагогическа стая? Отговорите биха показали дали държавата действително е получила предупреждения и дали е разполагала с възможност да реагира по-рано.
Убийството на Георги Кузев и побоя над двамата непалски граждани не бива автоматично да се обединяват в една обща версия, преди разследването да установи фактите. Но връзките между част от младежите и данните за обща среда правят неизбежен въпроса дали случилото се е било напълно непредвидимо, или преди него е имало сигнали, които институциите не са оценили достатъчно сериозно.
След убийство и заснет побой този въпрос вече не е административна подробност. Той е въпрос дали системата е получила предупреждение, разпознала ли го е навреме и дали е направила онова, заради което изобщо съществува – да се намеси преди рискът да се превърне в трагедия.
