Без шрапнели: Пентагонът представи първата си нова граната от войната във Виетнам

Това е първата нова граната, въведена в употреба от 1968 г., когато по време на войната във Виетнам започва използването на модела MK3A2. Той обаче е изтеглен през 70-те години заради съдържание на азбест, който крие сериозни здравни рискове.

След това американската армия разчита основно на гранатата M67, която при взрив разпръсква шрапнели във всички посоки. Това я прави ефективна на открит терен, но опасна при бой в сгради, тъй като осколките могат да рикошират или да преминават през стени и да нараняват цивилни или съюзнически сили.

За разлика от нея, M111 действа чрез мощна ударна вълна (т.нар. blast overpressure), която унищожава целта чрез силата на налягането, като корпусът ѝ от пластмаса се разпада при експлозията. Така противникът не може да се укрие зад мебели или вътрешни стени, които биха спрели шрапнелите.

Военните обясняват, че при сблъсък с човешко тяло ударната вълна компресира и разширява тъканите, като най-уязвими са тъпанчетата, белите дробове, очите и вътрешните органи. При по-силни взривове могат да бъдат засегнати мозъкът или дори да се стигне до ампутации.

Гранатата използва експлозив RDX – вещество, широко прилагано от американската армия от десетилетия. Разработката ѝ е резултат от уроците, извлечени от бойните действия в Близкия изток, където се оказва, че традиционните гранати не винаги са подходящи за бой в градска среда.

Въпреки това M67 няма да бъде извадена от употреба. Тя ще продължи да се използва на открит терен, където ефектът от шрапнелите е по-ефективен, докато M111 ще бъде основният избор при операции в сгради.

Паралелно с това Корпусът на морската пехота на САЩ също разработва сходно оръжие – гранатата M21, създадена от норвежката компания Nammo. Подобни принципи използват и т.нар. термобарични боеприпаси, които създават ударна вълна и огнено кълбо, изгаряйки кислорода в засегнатата зона.